Исторически и географски забележителности в поредицата"39 ключа"

За истинското пътешествие по света

"Замръзналият път"от бонус-карта № 429: това е Магистралата Колима в Сибир. Тя е една от 7 най-дълги магистрали на Русия, свързва пристанищния град Магадан с град Якутск. Дължината и е 2032 км. Строена е през 30-те год. на 20 век от политически затворници на Сталинския режим. Позната е още като "Пътят на костите", защото телата на замръзналите до смърт "строители" са били погребвани на място.
Днес магистралата Колима продължава да е стратегически важен път, но почти недостъпен през пролетта, когато многото реки в сибирската тайга прииждат и я наводняват. Местните жители не обичат да си спомнят за нейната история и с болка и любов я наричат само "Пътят".

Зона 51 е секретна база на американските военно-въздушни сили на САЩ. Намира се в пустинята в щата Невада. Базата е свръхсекретен обект, много строго охраняван . Дори е забранено на самолети да прелитат над нея. Официалната информация от правителството е, че представлява изпитателен полигон за новоразработвани военни самолети като Стелт.
Загадъчното е, че над базата непрекъснато се наблюдават светлини с неясен произход. Изчезват туристи, пилоти на частни самолети, местни хора. Мнозина смятат, че САЩ са в контакт с извънземни, които използвуват Зона 51 като летище. Първоначално базата е била създадена /според тази теория/, за да бъдат изследвани останките от катастрофирали НЛО и телата на пилотите им. Впоследствие под земята вече живеела и работела извънземна делегация.
Има и много мнения, че изключително високата секретност е свързана с изследователската работа на американското правителство върху паранормални явления с цел да се установи абсолютното надмощие на САЩ над света. Такива проекти напр. биха могли да бъдат: машина на времето, управление на климата, контрол над умовете на хората, разработка на нови видове биологично оръжие/напр. някои смятат, че СПИН "идва" оттам/, телепатия, телекинеза и т.н.
Не знам ..., никой не знае...

"Кехлибарената стая" всъщност представлява облицовка от кехлибарени панели със златен кант. Тя била създадена през 1701 г. по заповед на пруския крал Фридрих І. През 1716 год. неговият син Фридрих Вилхелм подарил на Петър Велики това съкровище за да "скрепи" политически договор.
Първоначално кехлибарените пана били откарани в Санкт Петербург, а по-късно - в Царское село /сега град Пушкин/. Там, в Екатерининския дворец била изградена Кехлибарената стая. Тъй като помещението било в пъти по-голямо от стаята в немския дворец, поръчали още балтийски кехлибар и допълнили украсата с позлатена дърворезба, картини и огледала.
По време на Втората световна война немски войници разглобили, опаковали и откарали стаята в неизвестна посока. Съдбата и и до днес остава неизвестна. Смята се, че може да е скрита в мините в планините на немско-полско-чешката граница, че може да е била натоварена на немска подводница, потънала в Балтийско море.
Кехлибарената стая е едно от най-търсените съкровища на Европейския континент. На нейната загадка са посветени много книги и няколко филма.

Интересно дали в книга 5 ще я споменат: разтопен кехлибар, цветовете на Екатерина. Чела съм, че Пат Карман обича Достоевски и познава руската история...

Интересна мисъл г-це Кюри. След като ключа е един грам разтопен кехлибар, то е изключително вероятно да го открият в Кехлибарната стая на Екатерина. Всъщност днес тя е реставрирана по снимки. Но истинската все още е загадка. Също възможно е и да е била разбита на парчета и да е разпределена и разпродадена през войната.

Според мен ще е ключ на Лусиан, защото Патрик Карман е агент на Лусиан.

В Уикипедиа има снимки на Кехилбарената стая. Една от снимките ми привлече вниманието. Как мислите? Не ви ли се струва познато?

http://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Amber_Room_part.jpg

Да, корицата на книга 5 .

Това струва ливисе познато?
http://photo-forum.net/en/index.php?APP_ACTION=GALLERY_IMAGE&IMAGE_ID=1155959&CATEGORY_ID=5 ако не прочетете това:
В Тадж Махал е скрит ключ на един от клановете на рода Кахил. Той е на клана Джанъс.

Ето, за това говоря непрекъснато. Харесвам поредицата, защото с нея живееш в истинския свят и научаваш неща за историята и географията на света без да е скучно и безлично.
Исках да пиша за Тадж Махал, но малко по-късно.

Намерих клипче за Чудовището от Лох Нес . Вижте го!
http://vbox7.com/play:50c84159&al=1&vid=247948

Dan написа:

Намерих клипче за Чудовището от Лох Нес . Вижте го!
http://vbox7.com/play:50c84159&al=1&vid=247948

Браво, Дан. Ти си търсач!!!

Ето един изглед от друг ъгъл към замъка Нойшванщайн /карта № 84/.


Нойшванщайн в точен превод значи "нов лебедов камък". Замъкът се намира в Баварските Алпи /Германия/ в близост до австрийската граница. Недалече е езерото Алп-Зее.
Строителството на замъка започва през 1869 година по поръчка на Лудвиг ІІ Баварски, наречен още "Лудия", който не доживява окончателното му построяване. Вътрешната украса е вдъхновена от оперите на Рихард Вагнер и от старинни германски легенди. Основен мотив е лебедът, който е хералдическата /на герба/ птица на старинния род Швангау. В картините и декоративните елементи са вплетени и много древни символи.
Замъкът Нойшванщайн е една от най-посещаваните туристически дестинации в Германия. Около него витаят много легенди. Знае се, че през Втората световна война е служел като скривалище на част от златото на Райхсбанк. Смята се, че при настъплението на руските войски то е потопено в езерото.
И два любопитни факта:
- Красотата на замъка е вдъхновила Чайковски за написването на балета "Лебедово езеро".
- Силуетът на замъка е послужил за емблемата на студиото за анимационни филми "Дисни".

Помните ли карта №28 - ЦЕРН - Бастионът на Екатерина? Научих много интересен факт /виж в "Знаете ли, че..."/ и затова се връщам към нея.

ЦЕРН притежава най-големият андронов колидер - нещо като подземен тунел, дълъг десетки километри, в който се ускоряват атоми. Една от целите е да се разбере какво е било началото на нашата Вселена, как е протекъл Големият взрив? А също - съществува ли антиматерия? Това ли представляват Черните дупки? Ако материята се превръща в енергия /когато изгаряме дърво, за да се стоплим/, може ли енергията да се превърне в материя?
Тоест с мисълта си да материализираме дърво като магьосниците? Магията наука ли е?
Темата за антиматерията и изследванията в Церн я има в книгата "Шестото клеймо" на Дан Браун, по която е направен филмът "Ангели и Демони"!

Е, Екатс, направо сме върхът!

Кракатоа и Анак Кракатау

През май 1883 г. от изумително красивия индонезийски остров Кракатоа се носи ужасен грохот. След няколко месеца той се усилва. Моряци от близките кораби съобщават за силни гърмежи, от които хората почти оглушават. Плаващи маси от шуплеста пемза изпълват Зондския проток, оживен корабен маршрут между островите Ява и Суматра. В небето се разстила гъст облак пепел и закрива слънцето за няколко дни. Корабите в морето се задръстват с вулканичен прах, а горещата кал и пепел се налага да изринат с лопати в мрака, изпълващ въздуха със задушлива сяра. Морето се стели в необичайни широки бразди, които при допира си с бреговете на Ява и Суматра образуват огромни вълни, прииждащи към селищата край брега.
Едва на 27 август 1883 г. Кракатоа се раздира от невероятна по мащабите си експлозия, една от най-силните в света. Гърмежът се чува чак на 3500 км. в Австралия. Островът пропада и се разрушава. Във въздуха са изхвърлени 19 куб. км скална маса. Стълб от прах се издига на 80 км. и надвисва над Земята в течение на няколко години, като в резултат летните температури в света падат, а по земното кълбо започват да се наблюдават много зрелищни залези. Загиват над 36 000 души не само от вулканичното изригване, а поради гигантските вълни цунами, достигащи над 40 м., които изравняват със земята 163 селища по бреговете на Ява и Суматра.
Кракатоа се ражда в резултат на вулканична активност, но след изригване през 1680 г. вулканът остава спящ. Бедствието през 1883 г. е ненадминато по своите мащаби в наши дни с едно изключение - Тамбора на друг индонезийски остров - Сумбава. През 1815 г. той бълва 5 пъти повече вулканичен материал в сравнение с изригването на Кракатоа.
Обаче Кракатоа привлича повече внимание. Той изригва в ерата на средствата за масова комуникация и за часове новината се разнася из целия свят. Учените събират информация за експлозията, а шумът около нея става причина за изучаване на поведението на вулканите, което води до зараждане на съвременната теория за тектониката на плочите или за континенталния дрейф. Райнотъ се намира на предната линия на две литосферни плочи и с приплъзването на Индо-Австралийската плоча под Евроазиатската се възбуждат мощни сили, пораждащи трусове в зоната на свързване на плочите и понякога някой от множеството вулкани изригва с експлозивна сила. Индо-Австралийската плоча все още се придвижва ежегодно с няколко сантиметра. В подкрепа на този факт нов вулкан се ражда на мястото на Кракатоа. Когато той изригнал, потънал под морските води и образувал подводна калдера с диаметър 6,4 км. През 1927 г. от нея се издига стълб дим и оповестява предстоящото появяване на нов остров. През 1928 г. Анак Кракатау (Дете на Кракатоа) се подава над водата, след 50 години пепелта и пемзата са се наслоили и новият остров е висок 181 м. Той вдига пара и бълва на талази серисти пламъци в чистия тропически въздух. Учените считат, че старият вулкан е изразходвал по-голямата част от яростта си през 1883 г. и че Анак Кракатау няма да се прояви по този начин. В света на вулканите обаче нищо не е сигурно.

Из "Открийте чудесата на света" - "Рийдърс Дайджест"

Една от най-мистериозните личности в Руската история - Григорий Ефимович Распутин



Григорий Ефимович Распутин е роден на 22 януари 1869 г. в с. Покровское, Тюменска област, Русия. Той е третото дете в сравнително заможно селско семейство.

Ранните му години по никакъв начин не предполагат влиянието, което той впоследствие придобива върху руската царска двойка. Той е мужик без особени амбиции, обича алкохола, жени се, има четири деца.

Животът му се преобръща, след като става член на сектата на т.нар. хлестити. Основен постулат в тяхното учение е, че човек първо трябва да сгреши, за да опознае греха, а след това да се учи как да се бори с него. Именно тогава, около 1900-та година, Распутин се замонашва и решава да посети Атон, като изминава целия път пеша, като наказание за сторените грехове.
За хлеститите обаче се носят слухове, че най-вече "изследвали" секса като грях.

След посещението на Атон Распутин започва да проявява способности на екстрасенс и гадател.

Близостта на Распутин с царското семейство на Николай ІІ Романов /последният руски император/ и жена му Александра датира от 1907 г. Известен факт е, че Романови са имали влечение към окултните науки и това вероятно е спомогнало той да стане един от най-приближените хора на царската двойка. Една случка обаче окончателно затвърждава тази му позиция. През 1907 г. болният от хемофилия /невъзможност на кръвта да се съсирва/ престолонаследник Алексей получава остра криза, която лекарите не могат да овладеят. Викат Распутин като последна възможност.Той прекарва цяла нощ до леглото на младия царевич в състояние на полутранс и молитви и успява по чудодеен начин да облекчи страданията му.
След тази нощ влиянието му нараства дотолкова, че дори личните срещи на царското семейство започват да зависят от него.

Руската аристокрация започва да недоволства от силните позиции на Распутин, още повече, че той се намесва и в делата на Руската православна църква. Под негово влияние Николай ІІ назначава за митрополит на Петроград скандалноизвестния с плътските си желания епископ Питирим. След тази случка сред руската аристокрация започва вече да се обсъжда и въпросът за физическото ликвидиране на Распутин.



Распутин с представители на висшата църковна власт.

Предвоенната обстановка /преди Първата Световна война/ още повече обтяга нещата. Носят се слухове, че царицата е шпионин на Германия. Когато цар Николай II заминава за фронта, влиянието на Распутин над царица Александра става всеобхватно. Той става неин довереник и съветник. Пресата започва все повече да отправя критики срещу силното влияние на Распутин.

Първият опит за убийството на Распутин е извършен през 1914 г. и завършва с неуспех. Вторият е осъществен от приближените на двореца Ф. Юсупов, В. Пуришкевич и Д. Павлович на 16 декември 1916 г. в „Моника Палас”. Там Распутин изпива чаша вино с цианид, но не се отравя. Започват да го душат, след това изстрелват пет куршума в него. Тялото на монаха е изхвърлено в р. Нева.
След смъртта му започва дело за разследване на убийство, но по-късно то е прекратено. Тялото на Распутин е изгорено на клада в нощта на 10 срещу 11 март 1917 г.

Приживе Распутин прави много пророчества, голяма част от които се сбъдват. Той предсказва и собствената си смърт през 1917 г., както и че царското семейство няма да го надживее с повече от две години. Историята потвърждава това пророчество....

Е, както смята Дан, Распутин трябва да е бил определено Кахил, може би даже и алхимик...

Реших да сложа малко информация за Еърхарт и ако сте запознати с нея,моля да ме извините.

Амелия Еърхарт



Амелия Еърхарт е родена в Ачисън, Канзас в семейството на Самюъл Стентън Еърхарт и Амелия Оутис Еърхарт. С по-малката си сестра Грейс Мюриъл или Пидж получават необичайно възпитание, тъй като майка им не одобрявяла моделирането на дъщерите в "послушни момиченца". В детството си Амелия и Пидж се занимават с нетипични за момичетата игри.
През декември 1920 г. Еърхарт за пръв път се качва на самолет. "Просто разбрах, че трябва да летя" казва тя за десетминутния полет. Решена, че ще лети, тя се заема с каране на камион и работа в телефонна компания, за да спести хиляда долара, необходими за уроците по летене. През януари 1921 година постъпва на учение при Анита Снук, една от първите жени пилоти. След шест месеца си купува първия самолет - "Кинър Ърстър" - който наричва "Канарчето".
На 15 май 1923 г. става шестнадесетата в света жена, получила пилотска книжка от Межународната федерация по аеронавтика.
През 1927 г. Еърхарт вече има почти 500 часа самостоятелен полет без сериозни инциденти и отново се мести на източното крайбрежие.

След полета на Чарлз Линдберг над Атлантика през 1927 г. Еърхарт получава покана да бъде първата жена, изпълнила същия полет.

Поредният полет, който Еърхарт планира, няма да е първият около Земята, но ще е най-дългият - 47 000 км. Налага се да излетят от Пърл Харбър, но вместо да се издигне, самолетът се завърта.

Причината не е изяснена, но полетът е отложен тъй като пораженията по машината са сериозни.
Еърхарт решава да опитва повторно само с Нунан и то от запад на изток поради метеорологични причини. Излитат на 1 юни 1937 година. Спират в Южна Америка, Африка, Индия и Югоизточна Азия. На 29 юни пристигат в Лае, Нова Гвинея. Остават им само 11 000 км над Тихия океан.

На 2 юли тръгват от Лае към остров Хауланд. Там корабът "Итаска" на американската брегова охрана чака Еърхарт, за да ѝ помогне да се приземи. Поради серия от грешки, за които има много теории, радио навигацията от "Итаска" не се получава. Екипажът на кораба чува Еърхарт (и така разбира, че координатите ѝ са неправилни), но тя не улавя тяхното предаване. След няколко часа опити да се свържат връзката прекъсва. Последвалите сиганали по радиото и по морзов код също не достигат до летците, но става ясно, че самолетът вече не е във въздуха. Сигналите му за помощ са засечени и от станции на авиокомпания Пан Американ, но и през последвалите пет дни никой не успява да получи достатъчно данни за координатите му.
"Итаска" започва търсене на север и запад от Хауланд.

Седмица след изчезването на самолета се получават данни, че на остров Гарднър има пресни следи от хора, но не се забелязват нито Еърхарт и Нунан, нито самолетът.

Издирването продължава девет дни и струва четири млн. долара. Но недоразвитите техники на търсене и липсата на координация в усилията на военноморските сили и бреговата охрана водят в задънена улица. Не са открити никакви физически останки.

Теории за изчезването на самолета и екипажа му има много. Една от тях, с много поддръжници, гласи, че горивото свършва и самолетът потъва в океана


Информацията съм я взела от Уикипедия.

Нещо от книга 9. Познайте за какво става въпрос:

Кингстън (на английски: Kingston) e столицата и най-големият град на Ямайка, едно от най-големите естествени п ристанища в света. Градът е разположен по бреговете на залив, ограден от планини. Кингстън е с население от 660 000 жители (2004) и обща площ от 25 км² (10 мили²). Градът е основан през 1693 г., след като силно земетресение разрушава по-голямата част на град Порт Роял - тогавашната столица на острова. През 1907 г. Кингстън е почти напълно унищожен от земетресение и построен практически отново. Архитектурата му е смесица от сгради в традиционен колониален стил, модерни блокове, луксозни жилищни кооперации и бедняшки квартали (гета). Кингстън е столицата на реге-музиката, която основно се развива в гетата.

Личности:
Деймиън Марли, ямайски музикант
Боб Марли, ямайски музикант
Шон Пол, ямайски музикант
Джон Барнс, английски футболист

Побратимени градове:
Гуадалахара (Мексико)
Ковънтри (Великобритания)
Маями (Флорида, САЩ)



__________________________________________________
Бахамските острови:
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D1%85%D0%B0%D0%BC%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%BE%D0%B2%D0%B8

Братя Грим в снимки и текст!!!

http://www.dw-world.de/popups/popup_imagegalleryimage//0,,3136146_gid_3136015_lang_11_page_1,00.html

Помните ли Мисия 6 "Ключът на лудия учен"? Ставаше въпрос за Едисон и Никола Тесла. Ето едно филмче за Тесла, който наистина е бил невероятен ум!!! Гледайте го, много е интересно!!!
http://www.vbox7.com/play:55daa107

Помните картата с древния град Петра,нали?

А сега искам да ви разкажа накратко за него,защото винаги ми е харесвал.

"Град издигнат в скалите"



Петра е едно от онези уникалните места в света, оцелели толкова много години и разказващи невероятни неща за миналото на хората живели много, много преди нас и привличащо хиляди туристи всяка година.

Петра е древен град в днешна Йордания, столица на набатеите. Разположен е в естествено укрепената планинска долина Вади Муса ("Долината на Мойсей") на източния склон на Уади Араба, на кръстопътя на главните търговски маршрути — към Газа на запад, Бостра и Дамаск на север, Ейлат на Червено море и Персийския залив от другата страна на пустинята. Непознат на западния свят в продължение на стотици години, розовочервеникавият град Петра някога процъфтявал като важна точка от древните търговски маршрути. Той е обграден от високи планини и е достъпен през тясно дефиле, а забележителните му, изсечени в скалите сгради са запазени непокътнати.

На 6 декември 1985 Петра е включена Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО

През 1812 г. швейцарският изследовател Йохан Лудвиг Буркхарт преоткрива Петра за Западния свят. .

Буркхарт бил колоритна личност — преподавал арабски, изучавал корана и приел арабско име, за да улесни пътуванията си в тази част на Близкия Изток. Откритието направил случайно, когато в края на август 1812 г., пътувайки от Сирия за Египет, край Мъртво море попаднал на група араби, които му разказали за "антики" в долината "Вади Муса". Дегизиран като арабин, той ги последвал. Отвели го до привидно плътна стена от скала, в която имало тесен, дълбок проход. Движели се около 30 минути през дефилето Сик, почти лишено от слънчева светлина. Изведнъж се озовали пред червеникавата фасада на изкусно изсечена в скалите сграда, висока 30 м. Намирали се на главната улица в древна Петра.

Тайната на съхранението на града се крие в неговата недостъпност. И до днес дотам се стига пеша или на кон. Археолозите са събрали множество факти от миналото му и са опровергали предположението от 19 век, че е бил просто некропол — град на мъртвите. Наистина има впечатляващи гробници като четирите царски могили в скалите на изток от централната му част или Деир на северозапад, но съществуват категорични доказателства, че в миналото Петра е била град с поне 20 000 жители.

Отвън много от сградите са с прецизно изваяни колони, фризове и спирални резби, вътрешността им съвсем не е толкова изпипана. Тук обичайната украса са ярките цветове и наслояването на пясъчника — който често изглежда като моарирана коприна. Самият Буркхарт не видял нито един от интериорите на Петра, нито пък от великолепните ѝ сгради. Бил в града под фалшива самоличност и когато водачът му станал подозрителен, трябвало да си тръгне.

Не знам дали това подхожда на тази тема,обаче ми се стори много интересно и в духа на любимата ни поредица!

Това е една статия за истинските шифри на много известни личности като представители на Екатерена и Джанъс !
Намекнати са възможните шифри,скрити в произведенията или теоремите на дадени личности.

http://iskamdaznam.com/web/5669

И още една статия за най-сложните шфри:

http://iskamdaznam.com/web/3796

Особено интересен ми стана шифърът на Томас Джеферсън Бейл!

Това не е нито историческа личност, нито географска забележителност но ми се стори интересно:

Лист на Мьобиус

Лист на Мьобиус (или лента на Мьобиус) е тримерна конструкция, образувана от дълга правоъгълна лента, която се усуква по дължина на 180 градуса и след това двата ѝ края се слепват. Тази форма има само един ръб и една повърхност, на която не съществуват посоките ляво и дясно. Листът на Мьобиус може да бъде боядисан с четка, без тя да се вдига от повърхността му. Ако го разрежем по осевата му линия, вместо две ленти на Мьобиус ще получим една двустранна лента, но двойно усукана. Ако разрежем лист на Мьобиус на разстояние 1/3 от ръба, ще получим две ленти - една по-тясна мьобиусова лента и друга - дълга двустранна лента с две усуквания.
Листът носи името на немския математик Аугуст Фердинанд Мьобиус (1790-1868).
Лентата на Мьобиус вдъхновява скулптори и графици. Мориц Ешер особено харесвал тази тема и много от литографиите му са посветени на този математически обект. Една от най-известните, Möbius Strip II, изобразява мравки, пълзящи по лист на Мьобиус.