Това е една от любимите ми поредици и искам да я коментирам с някого и да ви запаля и вас по нея!
Поредицата се издава от Юни в България.
За автора:
Майкъл Скот е роден през 1959 г. в Ирландия. Когато навършва
пълнолетие, започва работа като книжар и с течение на годините развива
успешна търговия с антики и редки книги. Но голямата му страст винаги е
било писането. Пише вече 27 години и творбите му не спират да се
преиздават.
Петдесетгодишният Скот е необикновено продуктивен – зад гърба си вече
има 105 книги за възрастни и деца: фентъзи, хорър, научна фантастика,
фолклористика и романтични четива (които пише под псевдонима Анна
Дилън). Заслужил е славата си на един от безспорните авторитети в
областта на келтския фолклор. Книгите му „Ирландски митове и легенди“,
„Ирландски народни и вълшебни приказки“ и „Ирландски духове и призраци“
са най-често цитираните източници по темата. Романите му „Светците”,
„Образ“, „Дяволии“ и „Отражението“ вече се приемат като класика в жанра
хорър, а всекидневникът Айриш Таймс провъзгласи М. Скот за „царя на
фентъзито на тези острови“.
Известно време Скот е оглавявал драматичния отдел на “Тайрън
Пръдакшънс” (създателите на музикалното и танцово шоу „Ривърденс“), а
освен това е писал киносценарии и театрални пиеси. Отличен е за
несравним принос в детската литература от Guide of the Children’s Books
и присъства в изданието „Кой кой е в Ирландия“ за най-влиятелните
ирландци за 2007 г.
Предистория на книгата:
В една есенна вечер, някъде между булевард „Севастопол“ и улица „Бобур“
в Париж, Майкъл Скот изведнъж си дал сметка, че се е изгубил. Нощта
неусетно настъпвала, докато се лутал из малките улички, и замръкнал на
улица „Монморанси”. Така ирландският писател се озовал пред една от
най-старите сгради в Париж – дома, където някога е живял легендарният
алхимик Никола Фламел. На плоча на фасадата пишело, че къщата е строена
през 1407 г., когато Фламел е бил вече старец. Сега тя била превърната
в ресторант. Докато пиел там питието си, Скот сякаш дочувал призрачните
стъпки на стопанина и внезапно го осенила идея, важна за всеки автор.
Той осъзнал, че е открил главния герой на детско-юношеската поредица,
която отдавна замислял.
За поредицата:
Добре дошли в света на „Тайните на безсмъртния Никола Фламел“! 
ИСТИНАТА:
Никола Фламел е роден в Париж на 28 септември 1330 г. Близо 700 г.
по-късно той е признат за най-великия алхимик на своето време. Бил е
беден книгопродавец, когато случайно попада на необикновената „Книга на
Авраам Мага“ – древен алхимически труд. В усилията си да я преведе,
Фламел пътува повече от 20 години из Европа, придружаван от съпругата
си Пернел.
Когато Никола и Пернел се завръщат в Париж, те вече са необикновено
богати, дават много пари за благотворителност, но продължават да живеят
скромно.
Според хрониките Пернел умира през 1417 г., а Никола – една година
по-късно. Макар че след смъртта им домът им е бил щателно претърсен, не
е открито богатството им. Гробницата, в която проникнали грабители, се
оказала празна.
ЛЕГЕНДАТА:
Никола Фламел все още е жив. „Книга на Авраам Мага“ е открадната от
неговия съперник, алхимика д-р Джон Дий, който е сключил съюз с древна
раса, която възнамерява да завладее света...
Из дневника на Никола Фламел, алхимик
Написано днес, четвъртък, 31 май,
в Сан Франциско, моето настоящо местожителство
Аз съм легенда.
Смъртта няма власт над мен, болестите не могат да ме засегнат. Ако ме
погледнете, ще ви е трудно да определите възрастта ми, ала въпреки
всичко, аз съм роден в лето 1330-о, преди повече от шестстотин и
седемдесет години. През живота си съм бил много неща: лекар и готвач,
книгопродавец и войник, учител по езици и химия, пазител на реда и
крадец.
Но преди всичко аз бях алхимик. Бях Алхимикът.
Признаваха ме за най-великия алхимик. От моите услуги са се възползвали
крале, принцове, императори и дори самият папа. Можех да превръщам
обикновен метал в злато, а простите камъни – в скъпоценни. Нещо повече:
аз открих тайната на Вечния живот, скрита между страниците на един труд
по древна магия. Сега жена ми Пернел е отвлечена, а книгата е
открадната.
Без книгата ние двамата ще стареем. За по-малко от един лунен цикъл ще
повехнем и ще умрем. А ако умрем, злото, срещу което сме се борили
толкова дълго, ще победи. Древната раса ще завладее отново този свят и
ще изтрие човечеството от лицето на планетата.
Но аз няма да го позволя.
Защото съм безсмъртният Никола Фламел. 
Понякога легендите се превръщат в истина.
И петнайсетгодишните близнаци Софи и Джош ще се озоват насред най-великата легенда на всички времена.
В „Книга на Авраам Мага“ е записано неясно пророчество: „Ще дойде време
и ще се появят двамата, които са един, и единият, който е всички. Те ще
спасят света или ще го унищожат“.
Никола Фламел е сигурен, че Софи и Джош са близнаците, за които се споменава в пророчеството.
Времето тече неумолимо.
Остава месец, през който трябва непременно да бъде пробудена силата на близнаците.
Месец, за да бъде спасена Пернел, която е пленница на Дий.
Месец, за да бъде спасен светът от Тъмните древни – създания като Бастет и Мориган.
Сякаш всичко е срещу тях, но Фламел има приятели, които се спотайват в тъмните пазви на митовете.
А освен това никой още не знае на какво са способни близнаците Джош и Софи.
Наследник на „Хари Потър“? Алхимикът“, първата част от поредицата „Тайните на безсмъртния Никола
Фламел“ предлага на почитателите на жанра фентъзи да се впуснат в едно
ново и необикновено приключение заедно със знаменития алхимик, когото
те вече познават от поредицата „Хари Потър“. Заедно с Фламел и
близнаците Джош и Софи, читателите ще бъдат въвлечени в гибелна битка
между древни раси. Ще срещнат богове, герои от легендите, исторически
личности, живели преди стотици години, същества, които обитават само
кошмарите, армии от тракащи скелети, хора-котки и хора-птици,
магьосници, некроманти... и ще научат тайни, пазени от хората с
хилядолетия.
Още с излизането си „Алхимикът“ и „Магьосникът“ заеха челни места в бестселъровата класация на Ню Йорк Таймс.
Романът „Алхимикът“ е номиниран за десет престижни награди за
детско-юношеска литература, а „Магьосникът“ – за детско-юношеска книга
на годината в Ирландия за 2009 г.
Въпреки че поредицата е ориентирана към детско-юношеската аудитория, тя
ще бъде оценена и от по-големите. Всекидневно читатели от различни
възрасти засипват Скот с въпроси по електронната поща.
Отзиви за „Алхимикът“ „Фентъзи,
което приковава вниманието до самия край. Омагьосващата история ще
накара читателите да се заровят в енциклопедиите си“.
Скуул Лайбръри
„Блестящо съчетание на съвременната действителност с магическото и митологичното“.
Къркус Ривюс
„Читателите ще тръпнат от вълнение до последната страница“.
Буклист
„Вихрено фентъзи приключение, което може би поставя началото на нова велика сага”.
Цитаделата (Българският сайт за фентъзи и фантастика)
„Това е първата книга след „Хари Потър“, която искам да препрочитам отново и отново“.
Читател В навечерието на излизането на третата книга от поредицата –
„Чародейката“ – в САЩ Майкъл Скот отдели време да даде интервю за
феновете си в България. Вижте го
тук!
Първата книга от поредицата се казва Алхимикът
- няма кокво да кажа за нея осван да ви покажа началото й:
Джош надникна от мазето с очи, насълзени от вонята на сяра и мента.
Първото му впечатление беше, че обикновено спокойната книжарница е
претъпкана: четирима мъже стояха срещу собственика Ник Флеминг, трима
от тях огромни и тежки, а четвъртият - дребен и зловещ на вид. Джош
веднага предположи, че се извършва обир.
Неговият шеф, Ник
Флеминг, стоеше по средата на книжарницата с лице към четиримата. Той
беше обикновен на вид мъж. Среден на ръст, с нормално телосложение и
без особени отличителни черти, освен очите, които бяха толкова светли,
че изглеждаха почти безцветни. Черната му коса беше подстригана ниско,
а брадата му беше набола, все едно не се беше бръснал от два дни. Бе
облечен както обикновено - в прости черни джинси, широка черна тениска
с реклама на концерт, проведен преди двайсет и пет години, и чифт
износени каубойски ботуши. На лявата му китка имаше евтин електронен
часовник, а на дясната - масивна сребърна верижка, наред с две опърпани
шарени плетени гривни.
Срещу него стоеше дребен сивокос мъж в елегантен сив костюм.
Джош осъзна, че те не говорят... и все пак между тях ставаше нещо. И
двамата стояха неподвижно, с ръце близо до тялото и свити в лактите, а
дланите обърнати нагоре. Сивият мъж стоеше близо до вратата, заобиколен
от тримата си придружители в черни палта. Странно, но пръстите и на
двамата мъже мърдаха, потрепваха, играеха, сякаш бясно печатаха на
пишеща машина - палецът потрива показалеца, кутрето докосва палеца,
показалецът и кутрето се изпъват. Струйки зелена мъгла се събраха в
дланите на Флеминг, после се извиха в сложни фигури и се понесоха към
пода, където се загърчиха като змии. Гаден жълтеникав дим се виеше и
стичаше от облечените в ръкавици ръце на сивия мъж и капеше по дървения
под като мръсна течност.
Миризма на мента и сяра идеше от дима и насищаше въздуха. Джош усети
как стомахът му се бунтува и преглътна с усилие; само миризмата на
развалени яйца бе достатъчна, за да му се пригади.
Въздухът около двамата мъже проблясваше между пипалата от зелен и жълт
дим – там, където те се докосваха, съскаха и хвърчаха искри. Пръстите
на Флеминг се раздвижиха и в дланта му се появи дълга, дебела спирала
зелен дим. Той бързо я духна и тя се понесе по въздуха между двамата на
височината на човешки бой, като се свиваше и разгъваше. Късите дебели
пръсти на сивия мъж се задвижиха в нов ритъм, жълто кълбо от енергия се
оформи в ръката му и се стрелна напред. То достигна спиралата зелен
дим, която незабавно се уви около него. Разнесе се трясък и полетяха
искри, а невидимата експлозия отхвърли и двамата мъже през стаята и ги
стовари върху масите с книги. Електрическите крушки загърмяха,
флуоресцентните лампи се пръснаха едновременно, посипвайки върху пода
ситни късчета стъкло. Два от прозорците експлодираха навън, а още
дузина от малките квадратни стъкла се покриха с подобни на паяжини
пукнатини.
Ник Флеминг се претърколи по пода към мазето, като едва не събори Джош,
който стоеше вцепенен на стълбите, ококорен от шок и ужас. Докато се
изправяше на крака, Ник бутна Джош по стълбите.
- Стой долу. Каквото и да става, стой долу - изсъска той и в
английският му прозвуча неопределим акцент. После се изправи, завъртя
се и Джош го видя как обръща дясната си длан нагоре, поднася я към
лицето си и духва в нея. После направи хвърлящо движение към средата на
стаята, сякаш мяташе топка.
Джош проследи с поглед движението. Но нямаше какво да се види... а
после сякаш нещо изсмука всичкия въздух от стаята. Книгите на близките
рафтове внезапно излетяха от местата си и се струпаха в безредна
купчина по средата на помещението; някой сякаш свали със замах
картините от стените; един тежък вълнен килим се сгъна нагоре и бе
засмукан към средата на стаята.
После купът избухна.
Двама от едрите мъже в черни палта поеха пълната сила на експлозията.
Джош гледаше как книги, някои твърди и тежки, други с меки корици,
летяха около тях като разгневени птици. Потръпна от съчувствие, когато
единият мъж беше уцелен право в лицето от някакъв речник. Той изби
шапката и очилата му... разкривайки мъртвешка, кално сива кожа и очи
подобни на полирани черни камъчета. Един рафт романтични книги се
стовари върху главата на другаря му, пречупвайки евтините слънчеви
очила надве. Джош забеляза, че неговите очи също приличат на камъчета.
А после внезапно си даде сметка, че те наистина бяха камъчета.
Обърна се към Ник Флеминг и канеше да му зададе въпрос, когато шефът му погледна към него.
- Стой долу - заповяда Ник. - Той е довел големи.
Флеминг се наведе, когато сивокосият запрати по него три дълги копия от
жълта енергия. Те минаха през рафтовете и се забиха в дървения под.
Всичко, до което се бяха докоснали, мигновено започна да гние и да се
разпада. Кожените подвързии се напукаха, хартията почерня, дъските на
пода и рафтовете изсъхнаха и станаха ронливи.
Флеминг метна още една невидима топка към ъгъла на стаята. Джош Нюман
проследи движението на ръката на шефа си. Когато невидимата топка се
понесе през въздуха, лъч слънчева светлина падна върху нея и за миг той
я видя - сияеща в зелено гладка изумрудена сфера. После тя излезе от
светлината и отново изчезна. Този път, след като се удари в пода,
ефектът беше още по-драматичен. Нямаше звук, но цялата сграда се
разтресе. Масите с евтини книжлета станаха на трески и въздухът се
изпълни с късчета хартия, подобни на конфети. Двама от мъжете в черно -
големите - бяха блъснати в рафтовете и върху тях се посипаха книги, а
третият - най-едрият - беше запратен към вратата с такава сила, че
излетя на улицата.
В последвалата тишина се разнесе звукът от пляскане на длани в ръкавици.
- Виждам, че си усъвършенствал тази техника, Никола. - Сивият мъж говореше английски със странна напевна интонация.
- Упражнявах се, Джон - отвърна Ник Флеминг, като се плъзна към вратата
на мазето и избута Джош Нюман по-надолу по стълбите. - Знаех си, че
рано или късно ще ме намериш.
- Търсихме те много дълго, Никола. У теб има нещо, което е наше. Трябва да ни го върнеш.
Едно валмо жълт дим се пръсна в тавана над главите на Флеминг и Джош.
Обгорена черна мазилка се посипа като грозни снежинки.
- Изгорих я - каза Флеминг, - изгорих я много отдавна. - Той избута
Джош още по-надолу по стълбите към мазето, а после дръпна плъзгащия се
капак, затваряйки и двама им вътре. - Не питай - предупреди го той, а
светлите му очи сияеха в сумрака. - Не сега. - Ник хвана Джош за лакътя
и го издърпа в най-тъмното кътче на мазето, а после хвана с две ръце
една секция от рафтовете и дръпна рязко. Чу се щракване и рафтовете се
завъртяха, разкривайки тайно стълбище. Флеминг подтикна Джош напред в
сумрака.
- Хайде, бързо, бързо и тихо - предупреди го той. Последва Джош в
отвора, дръпна рафтовете и ги затвори след тях, точно когато вратата на
мазето се превърна в противна черна течност и потече надолу по
стълбите, отделяйки ужасна миризма на сяра.
- Нагоре. - Джош усети топлия дъх на Ник Флеминг в ухото си. - Този
проход излиза в празния магазин до книжарницата. Трябва да побързаме.
На Дий ще са му нужни само няколко секунди, за да се осъзнае.
Джош Нюман кимна; познаваше магазина. Ателието за химическо чистене
пустееше цяло лято. В главата му се рояха стотици въпроси, но никой от
отговорите, които му минаваха през ума, не беше удовлетворителен,
защото повечето съдържаха в себе си онази ужасна дума: магия. Току-що
бе видял как двама мъже мятат един срещу друг кълбета и копия от нещо -
от енергия. Бе видял и разрухата, причинена от тези енергии.
Джош току-що бе станал свидетел на магия.
Но, разбира се, всеки знае, че магия няма и не би могла да съществува.
Втората книга е наречена Магьосникът
- ето какво пише за нея:
След „Алхимикът” е ред на „Магьосникът”...
Калифорния
В ръцете на д-р Джон Дий и Тъмните древни „Книгата на Авраам
Мага” би могла да се превърне в опасно оръжие, което да доведе до
разрухата на познатия на човечеството свят. Най-могъщият ръкопис в
историята съдържа тайната на безсмъртието – тайна, която никой не бива
да узнава. Две страници делят Дий от познанието, което ще възвърне
властта на Тъмните древни.
Единствено близнаците Джош и Софи могат да го спрат – но те са отдалечени на 13 000 километра.
Париж
Никола, Софи, Джош и Скати избягват от Охай и се озовават в
Париж - Града на светлините, някогашен дом на Никола Фламел. Но
завръщането не е никак приятно.
Николо Макиавели, философ и виден колекционер на предмети на
изкуството, живее в Париж и работи за Дий. Той е по петите им, а
времето на Никола и Пернел изтича. С всеки изминал ден силата им
намалява, телата отслабват. Време е Софи да овладее и втората магия –
Огнената.
Само един човек е в състояние да я обучи: някогашният ученик на
Фламел, граф Сен Жермен – самият той алхимик, магьосник и рок звезда.
Джош и Софи Нюман са единствената надежда за оцеляване на
човешкия род. При положение че преди това не се настроят един срещу
друг...
- тя излиза на 13. Ноември.
Чакам коментари...
Заглавие: Тайните на безсмъртния Никола Фламел 
Пон 26 Окт 2009, 20:42
аз ще си я взема и без да имам РД 
!
Всъщност ще отида с удоволствие, благодаря ти за информацията, Николчо!
! 