Аз предлагам ние сами да си съчиним нещо като кратка втора книга. Информацията, която знаем от първата, е, че Ейми и Дан заминават за Виена. Нека да измислим какво става по-нататък...
Ейми, Дан и Нели пристигнаха на летището във Виена след дълъг и уморителен полет. Нели беше надула айпода си, а Дан се правеше на нинджа в самолета, докато Ейми направо умираше от скука.
- Имайте предвид, че мога да харча колкото си искам пари, тъй като имам кредитна карта, но наистина се надявам, след като намерите съкровището, да ми се отплатите щедро - каза Нели на Ейми и Дан. След като двамата мълчаливо кимнаха, тя добави:
- А сега хайде да вървим! Нали не искаме вашите роднини да ви изпреварят?!
След като излезнаха от летището, тримата взеха едно такси, което малко по-късно ги спря пред едно великолепно виенско кафе. Докато пътуваха, Ейми се наслаждаваше на красотата на Виена. Вече имаше няколко идеи за това, къде да търси следващия ключ. В кафето Дан си поръча палачинки с кайсиев мармалад, Нели - кафе с торта, а Ейми - само един сок. Тя се тревожеше и усукваше косите си, както правеше, когато обикновено беше в такова състояние.
Тъкмо когато Ейми, Дан и Нели поискаха от сервитьора сметката, през вратата на кафенето влета Джона Уизард. Той заплашително се насочи към Ейми, заедно с баща си, и надменно каза:
- Мислеше си, че си ни извадила от състезанието, когато ни заплаши, че ще захвърлиш шишенцето, което намери в стаята под гробището на църквата, а, братовчедке? Но планът ни не успя! Татко, снимай! За щастие веднага те ви проследихме. И така, къде смятате да ходите сега?
Вие сте наред.
Но имайте предвид, че не трябва да допускате дубълпостове от ваша страна.