Keeping Up with the Cahills

Здравейте, братовчеди

Понеже разделът е празен, реших да създам обща тема Прилагам и картинката на страхотната идея на Свилена:

Та, разкажете какво ново около вас? Ако не знаете от къде да започнете или нищо не ви хрумва, можете да подхванете историята от 2011-та година насам или пък да разкажете как върви учението при вас, какво ви интригува в момента или какви са плановете ви за бъдещето. Можете да сравните и някогашните си представи за бъдещето с настоящето. Какво сте постигнали? С какво се гордеете? А може би и за какво съжалявате? Каква част от ежедневието ви е посветена на настоящето и каква на бъдещето? Мислите ли, че форумът е помогнал с израстването ви като личности? Смятате ли, че днес сте повече деца, отколкото когато форумът беше в разцвета си? А може би се чувствате по-зрели и мъдри? Или пък и двете?

Накратко казано, "...разкажете за себе си и ежедневието си след края на надпреварата за 39-те ключа"!

П.П. Днес установих, че паролата ми през последните години е била "qwerty"... Много умно от моя страна

Митееееее Лисичков        
Драго ми е да те видя онлайн! Хубав аватар си си сложил, харесват ми лисичките на него.
А още повече ми харесва това, че си се престрашил да отвориш с тема раздела на "форумна среща". Искам да благодаря на Тони и Тея , че помогнаха с голям ентусиазъм да организираме това събиране.
Може би ако аз започна с моята история след надпреварата и останалите ще се престрашат да споделят и своите Видях Martinch на линия преди малко и искам да го поздравя със "Здрасти!" и да му кажа колко се радвам да го видя.
Та аз...зарязах рисуването и се посветих на зъбарството, в момента съм зъботехник 3-ти курс в Медицинския във Варна и нямам търпение да завърша. Не съм се отказала напълно от рисуването, имам големи планове свързани с изобразителното изкуство, а зъбите...са само стъпка напред в посока на пътя, който съм си избрала. Страхувам се да чертая планове за бъдещето, за това наричам всичко, което искам с непретенциозното име идея...нали знаете как е - правите си планове до най-малкия детайл и после "хоп"...всичко става на пух и прах
Ииии редовно се сещам с носталгия колко приятно и забавно беше в нашия форум и колко ми помогна да израстна като човек.Вярно е....променила съм се доста от тогава.Направих грешки, които ми струваха скъпо, понякога съжалявам за тях, но...ако не бяха те никога нямаше да стана това което съм сега. А и напук на всичко станах по-голям оптимист и по-малко мрънкащ човек от преди...леле, хора...как съм мрънкала във флууда, а вие как сте ме търпяли, просто не е истина
И....който каже, че вече не е дете...а голям мъж или дама, скъпи братовчеди...няма да го повярвам Колкото и да сте пораснали на години, колкото и мъдри да се чувствате...просто всички си оставаме едни големи деца и в някои моменти това се проявява с пълна сила Вчера плъзнах поглед по профилите на всички ви за да погледна годините ви...много от вас са станали наистина големи и осъзнах колко време е минало от първата ни среща тук, във форума.
Та...надявам се въпреки всичко, като получите писмото (сега е времето да се накарам на Миша , Митко Дагерон и Еви ...а бе хора, защо не си посещавате пощите, че са станали неактивни, не може да ви прати нищоооо човек   ), да тази покана я имате в пощата с която сте се регистрирали във форума, да си спомните за приятно прекараното време тук, за общността която създадохме, за приятелските връзки които установихме и да отделите малко време да се логнете в профилите си и да кажете поне едно "Здрасти" на старите си съфорумци. Нямате представа колко приятно може да се почувства човек да "види" стар онлайн приятел на линия И...мисля, че е очевидно, но ще го кажа все пак....липсвате ми,хора!    

Мите ...твой ред е....както и на останалите желаещи да кажат "Здрасти" и да разкажат за себе си

Послепис: Паролата ти ми харесва, имаш вкус

Long time no see, I guess...  

Wow, не мога да повярвам, че пак съм тук. Мина толкова време, толкова много неща се случиха, че всичко това ми се струва все едно е било в минал живот.

Погледнах си профила - "Регистриран през: 06.07.2009". 6 години са минали от тогава, че и отгоре. Спомням си как прекарвах свободното си време тук и колкото повече си спомням, толкова повече хубави спомени ми идват в главата.

Мисля, че трябва да започна с извинение, за това че не ви посетих по-рано. Вярно е, че на няколко пъти през годините минах просто да прочета кои са писали и как върви при вас, ама то като че ли беше повече като сталкване(don't blame me), отколкото да ми се прииска да отново да участвам. Мисля, че този емайл, който пратихте, беше и е едно от най-хубавите ви хрумвания, така че браво на Свилена (И разбира се, да ти кажа Здрасти и аз се радвам да те видя )

Та, така от къде да започна... Смятам да разкажа и за времето когато бях тука, но хайде да започнем от след като не влизах толкова често. По спомени спрях да посещавам форума, когато смених училището си (Happy 11 to me and welcome to МГ Варна). Ако трябва да съм честен, тази смяна, колкото и трудна и тежка за мен да беше, е едно от най-хубавите неща, които са ми се случвали в живота и не съжелявам и до ден днешен(въпреки че имам още 3 години да уча, знае ли човек, мога да си променя мнението до тогава   ). В началото ми беше трудно, даже не вярвах, че мога да издържам на такова напрежение, което беше и една от причините да спра да посещавам форума. По това време усилено се занимавах с математика и гледах да ходя на колкото може състезания повече.(още не мога да повярвам как съм се навил, когато е имало толкова много други неща за правене) Е тия състезания и до ден днешен ги помня и мисля, че те са едни от най-забавните ми мигове, които имам от 11-13 годишната си възраст.

Та годините бавно минаха, аз започнах да помъдрявам(или така си мислеше, моето малко 13 годишно аз) и си имах момиче, което харесвах(тя дали ме харесваше, беше друг въпрос ). Достигнахме до така заветният 7 клас, където всички откачат от мисълта за изпити(или по-точно учителите те карат да откачиш от мисълта). Е в крайна сметка, оказа се, че не е толкова страшно, взех си ги и си продължих в любимото омразно училище. Тогава мисля, че приживях първата си любовна драма, когато момичето,с което се харесвахме(оказа се че е взаимно, yay), трябваше да замине в друг град заедно с родителите й. Не ми беше лесно, писането помежду ни, не ни беше достатъчно и скоро прекъснахме и малката връзка, която подържахме.(за хората, които гледат аниме - 5 centimeters per second is the story of my life) През това време моите интереси бяха започнали да се променят и аз започвах все повече да се занимавам с информатика. И скоро, това стана едно от заниманията ни, което продължавам да правя и до ден днешен и ме оформя като човека, който съм в момента. Изкарах спокоен 8 клас, не чак толкова 9, но и с това се справих.

И така преди ден, навлязох в поредното изпитание - 10 клас. Ако трябва да се опиша като човек в момента - Момче на 16 години, занимава се с информатика, интереси: книги, аниме, музика, да спи.

Смятам, че този форум е една от причините, днес да съм такъв, какъвто съм. Ще опиша малко от времето ми когато бях във форума. Трябва да призная, че не бях най-интересното и забавно детенце в класът и нямах толкова много приятели. Имах си 3 другарчета, които и до ден днешен са ми сигурно най-верните другари, но освен тях, не водех много социален живот и принципно нямах с кого да обсъждам интересите си и преживяванията си. По това време, един ден докато се размотавах из любимата си книжарница(Пингвините), попаднах на тази интересна книга с това интригуващо заглавие - 39 ключа. Е беше ми достатъчно да прочета резюмето, за да си я купя. Още щом се прибрах вкъщи се включих на сайта и се регистрирах. Е от този момент нататък животът ми се промени.

Скоро открих този форум и разбира се присъединих. Спомням си, как когато се прибирах от училище, първата ми мисъл беше да проверя какво са правили всички от форума. Мисля, че мога без проблем да кажа, че в продължение на година и нещо, вие всички ми бяхте едни от най-милите и приятни хора с които съм общувал и 6 години по-късно след като съм се срещнал със сигурно тройно повече от колкото тогава, все още съм на същото мнение.Затова доста помъдрялото от тогава мое аз(ам то сигурно, не е чак толкова, ама човек може да мечтае   ) иска да ви каже нещо, което не бях осъзнал до този момент съвсем напълно:

Благодаря Ви! Наистина ви благодаре,от все сърце, че вие бяхте там в тези незабравими за мен моменти и се надявам, да имаме още такива!

Иии с това, като че ли се приключва моята история до тук, разказана със сигурно много правописни, а за пунктуационни и граматични грешки да не говорим  

Смятам от сега нататък да влизам доста често тука(поне 1 път на ден, пък то като почна, ще влизам и по 20 пъти на ден) и се надявам да успеем да запазим общността, която се е създала през годините!

Очаквам да чуя историите и на другите и нямам търпение да си пиша с вас!

Поздрави на всички братовчеди
Марто

PPS: Туко що видях какъв подпис съм използвал навремето...   Поне е било нещо полезно за природата, Ама все пак не мога да повярвам колко съм бил отвян от вятъра...(то не че сега не съм)

Здравейте и от мен! Тук съм, тук съм, не се притеснявайте!
Специални благодарности на Свилена, която ме заинтригува с съобщението си за това да очаквам изненада, защото изглежда тук съм с друг имейл от ползвания сега...така де, да не се отплесвам.
Изглежда приключението ми тук е започнало на 13.03.2010, когато съм била 6 клас и някак си съм попаднала на поредицата. Истината е, че почти не помня как съм чела книгата и съм намерила смелостта да се регистрирам тук (а това е доста нужна смелост за едно срамежливо дете) Но помня как и аз като Martinch само чаках да се прибера и да видя кой как си е прекарал деня (ех, тогава нямахме интернет постоянно с нас). Помня как стояхме до късно и бяхме "амазонки", организирахме си празненства и даже сме излизали заедно. Много бързо се привързах към всички вас, които бързо ме приехте в колектива си най-сърдечно.
От тогава до сега нещата много са се променили за мен и за голяма част от това има заслуга влизането ми в гимназия. Преминах през аниме/манга фаза, която си беше 2-3 години (това е доста за мен), сприятелих се с много хора, които изглежда ме харесваха, успях да си отпусна сърцето край тях (все едно чувам майка си ) и да бъда повече себе си... От няколко години съм фен на няколко сериала, които имат ужаасно голяма роля в изграждането ми като човек, но с това ще ви занимавам друг път.
Къде съм аз сега трудно мога да определя...мисля, че знам къде и какво искам да уча, но предполагам ще разбера дали това ми е истинското желание след година- две (а кой знае може и след десет да реша, че това не е за мен), което е нормално според мен. Така де, стремежът ми е да уча архитектура във Великобритания, което силно ме свърза с математиката и рисуването, дисциплини, които винаги съм харесвала много.
Връщам се на това, което исках да кажа по-рано, но нещо не успях да го вмъкна в реда на мислите си... Този форум е може би едно от първите места, където съм се чувствала на мястото си и вие сте тези, които го направиха толкова уютен, влагайки толкова усилия и време в него, за да може всеки да се чувства, че принадлежи. За това ви благодаря *тук е мястото да пуснете сълза *

Хеeй хора

Нямате идея колко много се радвам, че се връщате един по един. Но разбира се, нищо не може да се сравни със щастието на Свилена
Като една от последно присъединилите се, повечето от времето ми прекарано във форума прекарвах като си пиша сама или пък само със Свилена и понякога Тони. Сега като се замисля, регистрирала съм се точно когато форума е поемал сетния си дъх xD Така де, когато някой наминаваше за малко направо примирах от щастие. Винаги ме е било яд, че не съм успяла да се запозная с доста от вас, така че сега ще прегърна шанса си и ще кажа "Здравей" на Марти

Като цяло не съм постигнала нещо особено с живота си. Ай мийн, на 13 съм xD Имам няколко не особено завидни постижения по математика и петима приятели, които ми съсипват психиката, така че съм доста добре

Промених се доста от последният път, когато във форума пишеха повече от трима души. Ноо това е една дълга и трудно разбираема история И аз си спомням как се връщах развълнувана от училище, за да видя дали някой е писал. Единствената разлика е, че не винаги имаше какво да прочета. Когато форума съвсем замря понякога се връщах и четях стари теми и дори теми от кошчето. Ии си мислех за това колко яко сте си прекарвали, а след това ми ставаше кофти, че вече никой не пише във форума...Защо това ми прозвуча толкова тъжно? xD

Искам да благодаря на Свилена, на която ѝ хрумна идеята с имейлите и се бори така усилено, за да може форума да върне предишния си блясък

Ии хм, мисля че ви стигат толкова от моите глупости

Ето ме тук , завърнах се. Чувствам се като футболист завърнал се от контузия... Толкова отдавна не съм влизал , че ми е някакво странно.. А помня , какво пишлеменце бях, и нямах търпение да влезна в този форум... Ама явно или интереса ми изчезна към книгите ,или към самият форум нямам обяснение.. Да не се записвам много, че дългите коментари не са по моята част

Радвам се , че се опитвате да съживите форума , едно голямо ЕВАЛА !!

GO, FORZA , HALA

Добре дошли на всички и от мен!  

Преди да ви разкажа как са се стекли нещата за мен, искам сърдечно да благодаря на Свилена за положените усилия да обвнови визията на форума и да разпрати покани на всички ви. А също и на Тея за това, че ѝ е помагала.

Като съосновател на форума, който е бил и продължава да бъде в него още от момента на зачеването му, ще си позволя да заява, че съм истински… горд. Може би не толкова от самия себе си, колкото от това, че този проект, осъществен съвместно с Дани , а по-късно и с помощта на всички вас, постигна такъв невероятен успех.

Само ни погледнете! В рамките на 1-2 години сме успели да се превърнем в модерна общност, която, макар и малка, е функционираща единица в състава на глобалната мрежата. Самият факт, че близо 3 години след последния пик на активност ние сме тук и си пишем отново, недвусмислено доказва неразривността на връзките между нас. И после казват, че общуването през интернет е само подобие на истинското.

Знаете ли всъщност каква е истината за това защо изведнъж престанахме да посещаваме форума? (Жокер: не е краят на поредицата.) Просто… пораснахме. А някои от нас все още растат или тепърва ще израстват още повече. Всичко започна от 39 КЛЮЧА – общата мания, която ни обединени, но която в последствие бе изтикана на заден план. Колкото повече време прекарвахме заедно, толкова повече се поотпускахме един с друг и заформяхме тесни дискусии относно живота и ежедневието ни. Ставахме си все по-близки и си прекарвахме чудесно, докато в един момент просто беше време да продължим нататък. Да потърсим собствената си индивидуалност отвъд границите на форумното пространство.

В този ред на мисли, за мен този форум беше нещо като междинна станция. Кътче, в което да си поема глътка спокойствие и да си отдъхна от света, от който така отчаяно се нуждаех да избягам. Никога не съм се радвал на кой знае каква популярност в училище (даже понякога съм ставал обект на подигравки), но във форумът беше различно. Той си беше МОЕТО кътче с МОИТЕ хора – място, на което принадлежа и където се чувствам добре. Може би затова си изпълнявах длъжността на админ толкова ревностно – вземах се насериозно, макар и понякога да прекалявах с назиданието.

Но да, като всички останали, постепенно и аз се изтръгнах от обятията на форума. Дали заради по-голямото напрежение, съпътстващо ме между 9-и и 12-ти клас, или заради това, че срещнах хора, с които исках да общувам и се чувствах добре?

Може би. Но може би не. И до днешна дата този форум си остава пространството, в което съм чувствал най-голяма принадлежност – повече, отколкото във всяка друга общност в истинския живот. Не съм сигурен дали това е жалко, или не, оставям ви вие да прецените.

Хаха от втория опит успях да вляза  . Добре че беше Свилена да подскаже малко с това "дагерон"  

Та здравейте на всички. Бая време си мина май... Честно да си призная (не знам защо така, имам много добра памет), ама от онези дни когато писах във форума помня много малко. Само някакви определени части с триста зора успявам да си спомня.. вижда ми се толкова далечно , така че няма да говоря за тогава ще ви споделя за след.

Не знам коя година стана това... (имало едно време  ).. ама както казва Антон май пораснахме. Аз си завърших езиковата гимназия и в момента съм студент в София или поне още няколко дена де, ама за това по-надолу. Бях се ориентирал да уча икономика, ама декември месец 12ти клас категорично реших, че ще бъде ФМИ с програмиране... И така.. за жалост или не ме приеха специалност математика.. да чиста математика. Първите няколко седмици беше ОК, ама само дотам... Между временно си кандидатствах за софтуерната академия на Телерик, приеха ме и вече близо 9 месеца уча там. Надявам се да издържа до края. Доста е трудно - има голяма конкуренция. От 700 приети ще завършим само около 130-140. Имаме изпити всеки месец, даже напоследък на всеки 1-2 седмици. И общо взето нямам почти никакво време за себе си. С лаптопа ставам и с него си лягам . Ама ми е хипер интересно. Миналия месец например по курса JS UI & DOM на отбнорния проект решихме да правим игра - ето резултата

Spoiler:

И общо взето сега уча в академията. Всеки месец става все по-трудно и по-трудно. Затова и реших да прекъсна с университета. Първо че трябваше да ходя на поправки и трябваше да уча за тях, второ и да ги бях взел трябваше да запиша семестъра и да уча нещо, което не искам + това нямаше и да имам време понеже от другия месец започваме целодневни лекции. Тоест щях да давам пари на вятъра, а нямам желание да го правя. А и да, ние би трябвало да завършим някъде февруари, тоест тогава ще има сумати изпити и отделно от това всеки студент си вдига някакво собствено напълно завършено приложение и трябва да го защитава пред лекторите.. и в университета по същото време сесия.. не знам как щеше да става номера   . Но академията наистина дава много добър старт и те подготвя за това, с което ще се сблъскаш на работа. Минали са само 9 месеца, а вече доста често започнаха да ми пращат предложения за работа, които за момента отказвам. Реших, че най-добрия вариант е да си завърша академията и да си кандидатствам догодина. Хем ще имам време да се подготвя, хем ще имам възможността да ме приемат със Софтуерно инженерство като специалност.

Леле само за академията говоря, ама общо взето всичко се върти около нея.
Иначе както казах живея в София и мега много му се кефя на тоя град.

Между другото сега си видях подписа... надявам се, че е това де   ... та ако ви е интересно по онова време как реших никнейма да ми е dageron321:

Spoiler:

Хаха леле, ама то било с двойно "g". Живял съм в заблуда през всичките тези години..

П.П. Леле каква яка профилна снимка съм имал

Уау...всички сте извървели дълъг път и сте пораснали много, гордея се с вас, хора!
Любо защо не се похвали с това, че учиш в профил с телекомуникационни мрежи и ще излезеш инженер...много си скромен

Очаквам още истории от вас. Мите Лисичков няма ли да се включиш?

И сега....по една такава прегръдка за всички, които не взеха участие във форумната среща...



Шегувам се , да става забава   Да са живи и здрави! 

Здравейте, мили хора!

Ех, разглеждам форума.. Пуст, пуст. Ама то и аз какво се обаждам, сигурно не съм влизал от 3 години, че и повече! Много ми беше мило и драго да се върна назад и да си спомня как ми бяхте опора и причина да се усмихвам всеки ден!

Та, от онова време насам се промени много!

Вече уча в София /и бих казал живея в София, защото прекарвам 70 % от годината тук/. Уча медицина в МУ-София. Тежичко е, особено сега, последната седмица преди сесия.

Избягах от Варна при първа възможност, града, хората и спомените ми бяха натежали вече, та бях готов за ново начало. И беше страшно, и се преместих 4 пъти за 6 месеца, и най-накрая съм се кротнал в една стаичка под наем съвсем до университета. Сега съм втори курс.

В свободното си време се занимавам със суинг танци и ходя на кръжок по физиология, където оперираме мишлета :Д. Миналата година станах члена на Асоциацията на Студентите-медици в България /АСМБ/. После станах асистент към организацията, след това малко по-нагоре в йерархията, нагоре, нагоре, та сега, от 2 седмици, съм Отговорник по Обществено Здраве за България и това намали свободното ми време до минимум :Д

Покрай асоциацията имах възможност да се полюбувам и на Европа - Охрид, Амстердам, Брюксел, Берлин, Лайпциг.. и още няколко и всичкото в една година! Все още ми се струва извънземно и се чувствам изключително щастлив, че имах тази възможност да отида да се уча и да приложа наученото в България.

Точно сега хаосът е пълен - 4 изпита идната седмица, единият от които по медицинска информатика / предмет, напълно излишен за медицината.. сатава дума за бази данни и поколения компютри - можете да си представите колко ми е трудно да се накарам да го уча това :Д/. Много ми е залипсвала Варна - лятото работих на плажен бар и септември пак се бях затичал към София, че ми беше писнало от толкова много пясък.. Но сега, 4 месеца по-късно, картината е друга. Нямам търпение да дойде 20.12 и да се прибера и да ям от на баба блюдата! :Д

Имам още да говоря, но стига толкова. Ще се връщам към темите.

Доскоро, мили хора! : ]

Никиииии Много се радвам да те прочета! Предполагам другите също Ето една виртуална прегръдка от мен за благодарност, че намери време в претовареният си график да влезеш в стария форум и да напишеш този хубав, дълъг пост. (не е костотрошачката от по-горе, споко хД)



Радвам се, че си добре,, че си успял да се издигнеш толкова нагоре и че медицината върви супер,но...човеко не се натоварвай толкова! Живееш на бързи обороти, понякога това е много изтощително. Успех на изпитите и да си ги вземеш всичките без изключения! И да си починеш хубаво.