Глава 1
Всичко започна в едно малко градче на име Либъртивил.В него живееше момче на име Джак. Както всяко 12 годишно дете и Джак обичаше хамбургери, автомобили, телевизия и компютърни игри. Но в него имаше нещо особено. За разлика от съучениците си той обичаше да чете книги. Особено много му допадаше митологията на древните европейски народи.
Библиотеката беше място в което Джак обичаше да прекарва свободното си време.Той беше приятел с всички служители в нея. Най -добре познаваше старата госпожа Смитърс. Съпругът й беше починал преди време и сега старата дама прекарваше повечето си време в библиотеката. Момчето обичаше да седи при госпожа Смитърс и заедно да обсъждат книгите, които са прочели. Библиотеката беше наистина място изпълнено с приятни спомени за него.
Беше вторник и както обикновенно Джак отиваше към библиотеката, за да види дошли ли са нови книги. Изкачи стъпалата към втория етаж почти на един дъх и бързо се отправи към обичайното място на г-жа Смитърс, в задната част на стаята.
- Здравейте, г-жо Смитърс. Днес има ли нещо ново, каза Джак.
- Новата пратка, дойде миналият ден и вече я разпределихме. Книгите са подредени по заглавия. Ако нещо специално те интересува само ме попитай.
-Благодаря за информацията, но ще потърся сам. После ще дойда при вас, за да поговорим. Последната книга която ми дадохте беше чудесна, но сега ми се ще да потърся нещо по – приключенско.
-Отивай момчето ми. Вярвам че ще откриеш каквото търсиш. Само, който търси намира, каза г-жа Смитърс. Тя намигна закачливо на малкия си приятел, накланяйки глава към сутрешния вестник.
Джак се замисли какво точно да търси и тъй като не беще сигурен се отправи към дъното на залата, където обикновенно на табло представяха, последните издания. В един момент сред новите и лъскави книги погледът на момчето се спря върху едно старо и прашно четиво. Явно отдавна не беше четено. Защо ли книгата бе поставена сред новите издания. Сигурно някой я бе забравил там. Джак се пресегна и взе книгата. Тя беще наистина много стара. На първата й страница беше изписано „издадена през 1744 година в Лондон”. Томчето беше подвързано с черна кожа и на корицата имаше два дракона кръстосали шиите си една в друга.Джак разгърна книгата и започна да чете. Още първите редове го завладяха и той жадно поемаше написаното. Неусетно стигна трета глава и тогава се случш нещо странно. Той най-сетне осъзна какво чете. Думите написани в книгата закънтяха някак магически в главата на Джак, „Заклинание за призовавене на базилиск”, „Заклинание за призоваване на сирена”, „Заклинание за вкаменяване”. Какво беше това се попита Джак. Книга със заклинания или просто накакви детски измишльотини? Момчето реши, че е по – добре да продължи у дома. Взе книгата и тръгна. На излизане само махна с ръка на г-жа Смитър и каза.
-Друг път ще поговорим. Сега се сетих, че съм канен на рожден ден и трябва да тръгвам.
Джак хукна и набегом прекоси улиците от библиотеката до дома си.
Глава 2
Къщата на Джак беше в предградията. Имаше два етажа и гараж. В гаража стоеше колелото му и колата на баща му. Докато момчето минаваше покраи велосипеда си спомни с колко труд си го заслужи. Баща му го беше карал да върши домакинска работа заедно с майка му в продължения на цели три месеца.
Джак влезе в къщата, поздрави майка си и се качи в стаята си. Докато разтваряше книгата той отново си припомни нещата, които беше прочел в библиотеката. Базилиск, сирена, вкаменяване. Какво беше това? Момчето се замисли и като проблясък в главата му изникна книгата за магични същества, която беше прочел в трети клас. Това бяха митични същества, които в деиствителност несъществуват. Дали...
***
Както винаги новата книга така бе завладяла Джак, че той беше забравил отново за рожденния ден, на който бе канен. Облече се набързо и тръгна към дома на своя съученик.
Джак Мур едва бе забелязан от рожденника. Сред тълпата от деца любознателното момче изглеждаше малък и не намясто. Момчето се приближи до рожденника Нелсън и каза:
-Честит рожден ден, Нелсън. Това е подаръка ти.
-Благодаря, приятел. Остави подаръка на масата, след тортата ще ги разопаковаме.
-Чао за сега, промърмори Джак.
Нелсън неотговори. Беше се заговорил с брат си. Джак отиде при своите приятели и след дълго мълчание той ги заговори.
-Знаете ли каква страхотна книга намерих? Пише за митични същества и как да правя магии.
Последва смях от страна на съучениците му.
-Да бе, сигурно сега ще ни омагьосаш и ще станеш невидим, каза едно от момчетата.
Джак замълча отиде в другата стая където бяха останалите гости и си говореха. Момчето се заслуша в разговорите им и отвреме навреме той също казваше по нещо.
Измина около час откакто Джак беше унижен от приятелите си. Той реши, че е време да си тръгва. И без това настроените му беше паднало. Можеше да се прибере и да продължи с книгата. Така поне щеше да му е интересно и забавно. Момчето излезе, бутайки се между всички останали деца в двора и се отправи към дома си.
Глава 3
Сутрин Либъртивил беше огряван от топли слънчеви лъчи. Първите влезли в стаята на 12 годишният Джак, опряха в широко отворените му очи. Той отново премисляше случилото се предишния ден. Взе книгата и и отново заразгръща страниците й. От тях изпадна малък лист хартия, който досега не бе забелязал. На него пишеше:
„Няма нужда да знаеш кой съм, но знай в ръцете си държиш силата помогнала на „Т” да загубят честта и достойнството си .Никой неразбра за това.”
След този пасаж имаше още нещо някакъв печат, но не какъв да е.
Това беше печата на ордена на тамплиерите. Джак нямаше как да го обърка, той беше очарован от историите за рицари и кръстоносци. Момчето си помисли дали това „Т” не е свързано с историйте, който бе чел. Тогава отново заразжлежда печата. „Т” бяха тамплиерите, няма съмнение. Но кой беше написал писмото и по важното въпросът кой го беше сложил в книгата. Джак отново легна и задряма.
***
На вратата на стаята се почука и вътре влезе майката на Джак. Момчето вече беше будно и отново се беше съсредоточило върху книгата. Майка му с приповдигнат глас съобщи, че ще заминат за 1 месец на почивка в Лондон. Джак се зарадва, защото знаеше, че в Лондон се намира една от най – големите библиотеки в света. Майка му излезе от стаята, като преди това му каза че има два дни в които да се подготви за пътуването. В този момент Джак се сети „1744 Лондон”. Може би това пътуване бе шанса му да се доближи до тайната загърнала тази книга.
Глава 4
Най – близкото летище до Либъртивил се намираше в Вашингтон. Докато Джак, майка му и баща му пътуваха към него, момчето четеше книга за тамплиерите, която беше взел от библиотеката, ден преди да заминат. Той четеше, четеше и пак четеше, но не намери нещо което да незнае за тях. Единствената му надежда беше да открие нещо в библиотеката в Лондон. Имаше още една възможност и тя беше във Вашиингтон. Там се намираше една от най-големите библиотеки в света и една от мечтите на Джак беше да посети това място. Унесен в размисли се оформи и идеята да открие загадката. Да разбере кой е „той” и има ли връзка с тамплиерите. Момчето очакваше с нетърпение да пристигнат във Вашиигнтон. Пътя все не свършваше и понякое време той заспа. Събуди се от гласа на майка си, която му казваше, че вече са пристигнали и имат няколко часа до полета. Спокойно можеше да помоли родителите си да отидат до библиотеката докато изчакват. Така и стана.
***
Библиотеката във Вашиингтон беше наистина величествено място. Стотици хиляди книги наредени стриктно от библиотекарите. Джак се разбра с родителите си да се чакат на входа след час. Момчето започна да търси на буквата „Т”. Имаше какви ли не книги от „Томас Едисон” до „Тиролски песни – кратка история”. Но къде бяха тамплиерите? Погледът му се спря върху една енциклопедия на която пишеше „Кратка история на тамплиерите”. Джак извади книгата и започна да чете. Книгата беше толкова увлекателна, че момчето неможеше да вдигне очи от нея. Нищо не можеше да го изведе от унеса, в който бе изпаднал, нито лекото потропване от токчетата на библиотекарката, нито силното разгръщане на листовете от съседната банка, нито гласовете зад една от вратите в читалнята. И изведнъж той спря. Беше прочел нещо, което го накара да се замисли и да вдигне глава. Това бе изречението „Най-вероятно орденът е създаден от бургундския рицар Хюго Пайен и седем други френски рицари. Наследниците на Пайен са живеели да 1797 в Лондон.След което следите им се губят.”.
-Наследниците на Хюго Пайен са живеели в Лондон до 1797, повтори полугласно Джак. Но книгата е напечатана през 1744. Тук със сигурност има нещо, най-вероятно съществува връзка между двете дати.
Думите бяха произнесени шепнешком, но явно бяха направили впечатление на момчето от съседната маса в читалнята и той го изгледа почти учудено. Най-вероятно си мисли, че не съм добре щом си говоря сам си каза Джак и точно тогава забеляза, че вече е изминал цял час откакто е в библиотеката. Трябваше да върви. Сигурно майка и баща му вече го чакат. Точно преди да тръгне разтвори книгата, която беше взел от Либъртивил и забеляза, че тя не е с печатни букви, а ръкописна. Момчето си помисли, че това е някакъв знак. Той трябваше да отиде в Лондон и да разгадае тази мистерия. Изтича бързо по коридорите на библиотеката, а на изхода обърна глава за последен път с идеята, че това не е последното му идване тук. Родителите му го чакаха отпред. Баща му нетърпеливо покаваше циферблата на часовника си, все едно го питаше защо закъснява. Така и не му направиха забележка, но го помолиха друг път да спазва обещанията си. Качиха се в колата и потънаха в напрегнатият трафик на града.
Изгубиха повече от половин час докато се качат в самолета, но когато се настаниха Джак с облекчение седна на седалката и посегна отново към книгата, която го поведе към неизвестното. В този момент се чу и шумът на мотори. Стюардесата помоли всички да сложат коланите, а точно в 15 ч., самолетът отлепи колела от пистата. Започна пътешествието на Джак към новите неизвестни.
Глава 5
Летището в Лондон беше пълно с хора. Всяка минута на многобройните писти кацаха по 2 или 3 самолета, от които като жужащ рояк пътниците изпълзяваха, преминаваха по дългите коридори и се събираха отново, като в кошер, в голямата зала за багаж. От там всеки преминаваше през пунктовете за проверка и поемаше по своите си дела.
След полета Джак и семейството му бяха изморени и отпаднали. Майката на момчето заговори как трябва да отидат до библиотеката, паметника на Чърчил, националния музей на Великобритания, Лондонското око и още някакви си места, за които Джак само беше чел. Докато момчето минаваше през изхода баща му вече беше спрял такси. Те всички се качиха в него и потеглиха към хотела.
***
Както всеки световен център и Лондон беше с много натоварено движение, точно това забави семейството на Джак да стигне до хотел „Кенсингтън” бързо. Момчето слезе от таксито, докато баща му подаваше багажа на пиколото. Хотелът изглеждаше като онези стари замъци, за които Джак обичаше да слуша митове и легенди. Отвътре сградата беше зидана, имитирайки фасада от римско време. Когато момчето видя грандиозната постройка остана зашеметен. Някакъв глас отвътре сякаш му нашепваше, че и тук го очакват нови изненади. С трепетно сърце Джак придружи родителите си във фоайето, където ги регистрираха, а малко по-късно се качиха в стаята си, която се намираше на 4 етаж. Крайно време беше да си починат след дългото пътуване.
***
Рано сутринта Джак се събуди и след като се облече слезе по старовремските стълби. Отправи се към ресторанта, където го чакаше закуската. Леко сънен той застана пред масата, на която беше наредена тя и започна да яде. С какво ли не беше отрупана масата. С няколко вида шунка, различни сирена, 3-4 вида хляб, различни маргарини и плодове. Момчето, вече нахранено тръгна да се качва в стаята си, но нещо го спря. Той се обърна и видя закачен на табло плакат, на който пишеше: Конференция на компания „Пайен”. И може би по – важното герба на компанията. Не беше възможно! Та това бяха драконите от корицата на книгата. Абсолютно същите, кръстосали шиите си.
Джак реши да надникне в конферентната зала и го направи. Там нямаше никого, но момчето забеляза върху една от масите, папка с документи. Той започна да чете първа страница, на която пишеше:
„ ... основана 1743 година, собственик Хюбърт Пайен V.”
Джак се замисли и осъзна, че компанията е основана 1 година преди да бъде напечатана книгата от семейството на един от основателите на тамплиерите. И до днес тя принадлежеше на някой негов потомък. Момчето се качи бързо в стаята си. Дълбоко бе убеден, че ще намери отговори на новите въпроси, който се напреварваха в главата му или в книгата си или в библиотеката в Лондон. Едно бе ясно, тамплиерите бяха в основата на всичко.
Глава 6
Семейство Мур мина през главния вход на хотела и започна да изучава лондонските забележителности. Джак възклицаваше при вида на някой паметник или замък, с което издаваше своята възхита към чудесата на британския народ. Семейството обиколи едни от най – известните места в Лондон, като часовниковата кула „Биг Бен”, Лондонското око, Паметника на Чърчил, Бъкингамския дворец и още много други. След дългата и уморителна разходка всички спряха пред лондонската библиотека. Както и другите сгради, на външен вид и тя приличаше на средновековен замък. Но отвътре библиотеката имаше няколко зали, от които най – голяма беше куполовидната. Тя беше отрупана с книги чак до тавана. Джак влезе в голямата зала и в продължение на 5 – 6 секунди остана с отворена уста. Изумлението му бе неуписуемо, толкова много книги на едно място. Единствено библиотеката във Вашиингтон можеше да се мери с тази. Той несигурно закрачи към масата, на която бяха библиотечните каталози. Момчето взе един от тях, седна на най - близката банка и започна да търси книга, която да му помогне. След дълго търсене той се спря на „Тамплиерството във Великабритания”. Там пишеше: лавица 34, ред 3, книга 14. Джак тръгна към посеченото място. Намери лавицата насочи поглед към ред 3 и започна да търси 14-та книга, но там имаше само 13. Какво ли бише станало? – запита се момчето. Точно тогава забеляза, на мястото на книгата си подаваше малко червено картонче. Той го дръпнаи видя, че на него пише: Хюбърт Пайен V. Бяха го изпреварили. И не кой да е, а потомакът на Хюго Пайен. Но на картончето имаше още нещо, адрес на някъква къща в Лондон. Адресът гласеше „Риджън стрийт №12”. Джак погледна към величествения купол на сградата и си каза, че е време да се впусне по следите на това приключение. Момчето тичешком излизе от библиотеката и хвана първото такси.
- Риджън стрийт №12 и по – бързо! – каза Джак и започна да си мисли колко много щяха да се тревожат за него родителите му. Въпреки тези мисли той си каза, че това приключение едва сега започва.
***
Джак нервно почука на вратата на къщата. Всъщност къщата представляваше средновековен замък, който за разлика от други небеше превърнат в музей. На вратата се показа мъж на около 60 години и с припрян глас изрече:
- Добър ден!Кого търсите?
-Господин Пайен. Той тук ли е? -попита момчето.
-Господинът е тук. Заповядайте, ще му съобщя, че сте тук.
Джак влезе и започна да оглежда обстановката. Мебелировката беше в изискан английски стил. Точно срещу вратата имаше огромен часовник, а на около три метра от него беше голяото стълбище.
-Господин Пайен ви очаква. -съобщи икономът.
Джак кимна и се качи по стълбите, докато следваше възрастният мъж. На втория етаж той влезе в голяма стая, най – вероятно кабинетът на господин Пайен. Стаята беше пълна с рицарски брони и мечове. По стените бяха насложени антични предмети, а в дъното на стаята имаше голямо бюро, на което седеш мъжна около 75 с прошарена коса, кафеви очи и малък мустак. Мъжът беше облечен в черен костюм и когато Джак влезе в стаята разглеждаше старинна книга. Момчето плахо заговори:
-Аз съм Джак Мур. Предполагам Вие сте Хюбърт Пайен.
Мъжът кимна и попита:
Какво търсиш тук Джак?
Вместо да отговори Джак извади от раницата си книгата от Либървил и погледна стареца в очакване на отговори.
Глава 7
Няколко минутно мълчание настъпи в стаята. Изведнъж тишината бе нарушена:
-Къде намери тази книга? - попита мъжът.
-В библиотеката на Либъртивил.
-Значи слуховете са верни. Той е основал колония в новия свят.
Господин Пайен се изправи закрачи към вратата, увери си че няма никой, освен него и Джак и се приближи до една от картините окачена в стаята. Той внимателно свали картината и зад нея се появи малка ниша в стената. От нея мъжът извади фигура на кон с двама ездачи и също така златна статуетка на дракон. Старецът се върна зад бюрото заедно с фигурките в ръце и покани Джак да седне.
-В семейството ми се предават по наследство три неща: имението, фирмата и тези фигури. Моят дядо и дори неговият дядо са се опитвали множество пъти да разгадаят мистерията обгърнала тамплиерите и нашето семейство. Предполагам, че щом си стигнал до тук вече знаеш много неща за ордена.-мъжът замълча, сякъш в чакане на отговор.
Джак слушаше с интерес стареца и само кимна в знак на съгласие.
-Време е да разбераш някои нови неща за ордена и неговите членове. Ела с мен!
Господин Пайен излезе от кабинета и заслиза по стълбите, следван от момчето. Двамата излязоха и се качиха в колата на Хюбърт. Той прошепна нещо на шофьора и тръгнаха в неизвестна за Джак посока.
***
По същото време родителите на Джак, Роуз и Малкълм бяха започнали да се притесняват за сина си.
-Къде ли е той? - попита Роуз.
-Трябва да е някъде наоколо.-отвърна Малкълм.
Двамата обикаляха библиотеката с часове, но Джак го нямаше. Двамата се обадиха в полицията и обявиха момчето за изчезнало.След половин час разпит в полицията, те се върнаха в хотела с надеждата Джак да се появи отнякъде. Надеждата беше напразна. Роуз прибра всичкия багаж на семейството, за да са готови с Малкълм да тръгнат по всяко време.
***
Вече се свечеряваше, когато Джак и господин Пайен се изправиха пред Уестминстърското абатство. Те слязоха от автомобила и влязохо в сградата на абатството, която вече беше затворена за посетители.
- Какво правим тук? - попита момчето.
- Джак тамплиерите имат много тайни. Една от тях е скрита тук.-старецът замълча и след около минута продължи - Тамплиери е названието на един от християнските военни ордени, възникнали вследствие на Първия кръстоносен поход. Точните обстоятелства на създаването на ордена са неизвестни, поне за сегашните му членове. Според записките на моя прадядо орденът е основан през 1119 година. Целите на новосъздадения орден били да опази новото кралство Ерусалим, срещу враждебните мюсюлмански съседи, както и да осигури безопасността на християнските поклонници, посещаващи Светите места. Кралят на Йерусалим Балдуин ІІ дал на рицарите помещение, намиращо се под неговия дворец, който според легендите бил построен на мястото на древноюдейския храм на цар Соломон. Рицарите се обединили в орден под името "Бедните рицари на Иисус от Соломоновия храм”.
- За този храм но Соломон, в който са скрити свещения граал и кивота с дестте божи зопведи ли говорим.-попита Джак прекъсвайки възрастния мъж.
- Да.-отговори господин Пайен и продължи- С течение на времето Орденът на тамплиерите се превръща не само в мощна икономическа, но и в политическа структура, оказваща значително влияние над коронованите глави в средновековна Европа. При встъпването си в Ордена, рицарите приемали монашески обет за послушание, безбрачие и бедност. Тамплиерите били добре организирани и бързо се превърнали във водеща сила в международната политика в периода на Кръстоносните походи. Скоро били осигурени с няколко извънредни папски були, които им позволявали, наред с другите неща да събират данъци и десятък от земите под техен пряк контрол, което допълнително облекчило тяхното превръщане във важна институция. От 1139 г. орденът бил директно подчинен на папата. Постепенно към края на 12 век. тамплиерите разширили задачите на ордена с банкерство. Била въведена система за изпращане на пари и ценности към Йерусалим, според моите проучвания, с цел обогатяване на колекцията от съкровища на тамплиерите в Йерусалим. Орденът имал строго изградена йерархия, отразяваща реалните съсловия на средновековното общество. Членовете се делели на четири съсловия:рицари, сержанти, земеделци и свещеници. Разбира се в началото, когато орденът бил създаден, той имал само Но историята може да почака.-мъжът спря да говори и поведе Джак към някакъв трон. В този момент се чу някакъв шум. Джак се обърна и видя приближаваща се фигура с оръжие в ръка. Непознатият беше на около 50 метра от него и с всяка секунда се приближаваше...
Глава 8
Господин Пайен поведе Джак към една от нишите. Мъжът в черно се приближавеше с всяка изминала секунда. Старият мъж със забързана походка целенасочено се движеше към малката ниша, а Джак изпитваше неимоверна несигурност. Изведнъж старецът спря обърна се към един от старинните саркофази, целият изрисуван и със златен обков ,под рисунките имаше и някакъв надпис. В този мрак никой не би могъл да го разчете. И въпреки това старият джентълмен се надвеси на словата, измърмори нещо, след което се изправи и се опита да отмести капака на саркофага. Разбира се тежестта на мраморната плоча с обкови от масивно злато са невъзможна за повдигане тежест и за най – големия атлет. Дори и Джак се опита да помогне, но това бяха Сизифови усилия. Под натиска на наближаващата опастност двамата се отказаха и отново поеха в неизвестна за Джак посока. Мъжът, който ги преследваше все още беше там само на двадесетина метра от тях. Старецът запази спокойствие, но въпреки това отново ускори крачка. Паниката обзела Джак не му пречеше да тича с треперещи колене след него. Отдалечавйки се от саркофага мъжът, който ги преследваше изчезна. Двамата не обърнаха внимание на това и продължиха, към една малка вратичка, висока колкото да не си удариш главата минавайки през нея. Отваряйки вратата Господи Пайен И Джак бяха заслепени от светлината на уличната лампа, която се оказа на няколко педи от лицето на Джак и старецът.
-Дали вече сме в безопастност?-попита Джак с треперещ глас пълен със страх, но и с известна доза успокоение.
-За сега..За сега да.
-Кой беше този и какво въобще стана защо имаше оръжие ами онзи саркофаг- изпелтечи момчето вече с леко разгневен глас.
-Джак имаш ли ми доверие?Кажи ми истината!
-Не знам. А трябва ли да Ви имам доверие? Доведохте ме тук без ничие зание, появява се някакъв мъж, който не изглеждаше така сякаш ще ни покани на чаша чай!
-Джак, разбери трябва да ми имаш доверие. Знам, че все още неразбираш какво става, но когато му дойде времето ще разбереш.Ти ще разбереш по – добре от всички ни.
- Отново не разбирам. Защо да Ви вярвам?
-Защото ако искаш да оцелееш, нямаш друг избор! Е? С мен ли си или си против себе си?
-С Вас съм!
-Да вървим тогава!-отвърна старецът и поведе Джак из нощен Лондон. Гъста мъгла се беше спуснала над града. Типично за Лондон, би си помислил всеки човек. Но сякаш маглата се бе появила, тъй както и съмненията на Джак относно бъдещето.Никой неможеш да каже какво ще се случи. Никой не би и предположил.
***
Родителите на Джак се върнаха в хотела. Такава беда никога не ги бе спохождала. Такава тревожност никога не бе изпитвана от тях. Сърцето на майката на Джак се късаше от болка, но все още никой неможеше да направи каквото и да е било. Въпреки, че не бяха минали 24 часа от изчезването на Джак, властите проявиха разбиране и започнаха да го търсят, с мисълта че това е поредното дете на туристи, което се бе изгубило в големия град. О колко грешаха.
***
След напрегнатата вечер Господин Пайен и Джак се върнаха в дома на аристократа. Там старецът нареди на икономът да приготви стая за Джак и го помоли да бъде дискретен както винаги.Джак поседна в едно от креслата във викториянски стил в просторната билиотека на старият господин.
Стаята,а и целит дом на господин Пайен бяха обзаведени със скапи класически мебели. Картини на световно известни автори висяха по стените. Бойни екипировки на войни от цял свят красяха всеки кът къщата. Световна литературна класика и редки издания пълнеха лъвиците в библиотеката и в кабинета на господин Пайен. Цялата къща беше като един музей с експонати уникати от цял свят.
Господин Пайен влезе с тихи стъпки в голямата зала на библиотеката, държейки чаша пълна с бренди, той се приближи до Джак и забеляза, че момчето беше заспало.
-Спи, Джак!Спи!.-прошепна старецът-Утре ще имаш нужда от много енергия. Старият мъж се отпусна в креслото и отпи с тешка въздишка от чашата с бренди. Погледна към бууйния огън в голямата камина и си помисли, как последният път, когато в тази камина бушуваше огън се случи нещо съдбонсоно за целия свят. Тук бе взето решение, което промине света завинаги.
Извинявам се за правописните грешки, но нямах време да ги поправя.
Заглавие: Творчеството на ibob98 
Чет 12 Ное 2009, 15:34
. Продължавай 
