Metallica/Металика

Мета̀лика е името на американска траш и хеви метъл група от Сан Франциско, Калифорния, САЩ. Създадена през 80-те години на миналия век (1981 г.). от 17-годишния датски тенисист Ларс Улрих, който се преместил със семейството си от Копенхаген в Калифорния и имал хоби да свири на барабани. Другият основател е неговият приятел Джеймс Алън Хетфийлд. С издаването на първия си студиен албум обаче 'Kill 'Em All' Metallica популяризират траш метъла и го въвеждат в музикалния мейнстрийм, като този албум през това време се е смятал за най-тежката музика, издавана някога. В началото на 90-те Metallica показват на света един напълно нов звук и връщат метъла в музикалния мейнстрийм. Това става с издаването на петия студиен албум, който става известен като "Черният албум" заради чисто черната обложка, като изключение прави логото на групата и змия, които едва се различават от фона. Композициите на Metallica са сложни и с тежки рифове, послужили за база на много групи-последователи. Текстовете, дело най-често на вокалиста и ритъм-китарист Джеймс Хетфийлд, са задълбочени, социално насочени, не рядко мрачни и изпълнени с протест и бунт или открито агресивни и яростни. Повечето песни на групата са продължителни (рядко под 5–6 минути), базирани на един основен риф и състоящи се в повечето случаи от минимум две части с плавен преход и бързи сола. В момента групата включва Джеймс Хетфийлд (вокали, китари), Кърк Хамет (соло китари), Ларс Улрих (барабани) и Робърт Трухильо (бас китара). Основният състав е непроменен през годините, с изключение на баса, където се сменят трима басисти.

През 1981 година, роденият в Дания тенисист Ларс Улрих пуска обява в калифорнийското списание Рисайклър (The Recycler), в която търси желаещи музиканти за сформирането на рок група. Ларс е увлечен по рок музиката и барабаните, благодарение на баща си, който на 9 годишна възраст го завежда на концерт на Дийп Пърпъл в Копенхаген. Първи на идеята откликва китариститът Джеймс Хетфийлд, като още след първия разговор помежду им се оказва, че музикалните им идеи и интереси се припокриват напълно. Двамата записват първото си демо парче, в което Джеймс пее, свири на китара и на бас. Впоследствие към тях се присъединява втори китарист — Дейв Мъстейн, а малко по-късно старият приятел на Хетфийлд и бивш член на предната му група (нарича се Phantom Lord) Рон Макгавни на бас китарата, който скоро след това е заменен от Клиф Бъртън, след като Хетфийлд и Улрих остават силно впечатлени от стила му на свирене и сценично поведение след случайно посещение на концерт на неговата група. Интересна е историята на името на групата, което всъщност Ларс Улрих „открадва“ от метъл промоутъра Рон Кинтана при съвместната им работа по избора на заглавие за ново метъл списание. Кинтана предлага списанието да бъде кръстено „Metallica“, но Улрих дава друго предложение и запазва името „Metallica“ за своята група.

В началото Metallica се изявява като откриваща група на Venom, Ози Озбърн и други метъл величия, свиреща музика, повлияна главно от Black Sabbath, Diamond Head, Judas Priest и Thin Lizzy, но прибавяйки много нови елементи към познатото звучене. През 1982 "бял свят вижда" първото дългосвирещо демо „No Life Till Leather“. Малко преди това е записано и първото парче, намерило място в официален студиен албум — „Hit the Lights“. През 1983 година, малко след като материалът за първия студиен албум на Metallica е завършен, китаристът Дейв Мъстейн е изгонен от групата, заради прекомерна употреба на алкохол и наркотици и несериозно отношение към репетициите. Като друга причина за неговото отстраняване се сочи свада между него и Хетфийлд, която дава това решение като резултат. На негово място идва Кърк Хамет, който дотогава свири в траш групата Exodus. Скоро след това Дейв Мъстейн основава групата Megadeth.

В средата на 1983, в състав Хетфийлд, Хамет, Улрих и Бъртън, Metallica записват своя първи студиен албум, озаглавен „Kill 'Em All“, който се определя като рождението на траш метъла. Първоначално той е щял да се казва "Metal Up Your Ass", но от музикалния лейбъл сметнали, че то е неподходящо за дебют и групата била принудена да измисли друго. Идеята за новото име била на Клиф Бъртън. Звукът в тази творба е все още суров, а гласът на Хетфийлд като че ли все още недоизваян, но отговарящ на атмосферата в песните, наситени с бързи, галопиращи рифове, скоростни сола и ярост. Това е без съмнение най-тежкият и агресивен метъл албум, издаван до тогава. Басът заема доста по-централна позиция в сравнение с останалите групи и променя напълно представите за използването на този инструмент. Албумът съдържа и уникален бас инструментал, част от който се използва в ръководствата и учебниците по бас китара. Песента, станала известна като "метъл химн", се нарича „Seek and Destroy“, която създава „канони“ в метъл музиката и остава един от емблематичните образци на жанра. Тя присъства в списъка с изпълнения на почти всеки концерт на групата и най-често го затваря.

С втория си албум „Ride the Lightning“ Metallica, само една година след дебюта си, демонстрират невероятно развитие в музикално и текстово отношение. Композициите са значително по-сложни, лириката по-задълбочена, а Хетфийлд звучи много по-сигурно и убедително. Всяка една от песните въвежда по нещо ново и уникално за метъл музиката. Към познатите тежки рифове са прибавени много мелодични пасажи, кратки меланхолии и чисти вокали на места. Този албум включва и първата „балада“ на Metallica „Fade to Black“, представяща плавно преливане от един мотив в друг коренно различен, започвайки бавно и мелодично и завършвайки с тежки насечени рифове. „Ride the Lightning“ е и първият концептуален албум на Metallica. Основна тема е смъртта, която е разгледана от всички гледни точки. Отварящата песен "Fight Fire With Fire" е свързана с атомните бомби и е явен протест срещу тяхното създаване и използване.

След "...And Justice For All" следва дълъг преиод на затишие, преди да бъде издаден през 1991 година едноименният пети албум „Metallica“, известен повече като „Черния албум“, заради изцяло черната си обложка. Много от феновете на Metallica са разочаровани от по-комерсиално ориентирания звук на албума, чиито песни започват все по-често да се въртят по радиата и телевизията. Музиката е опростена, включени са и две нетипични за Metallica балади — „Nothing Else Matters“ и „The Unforgiven“. Този албум спечелва и много нови почитатели, които до този момент не са слушали групата. Но определно тази творба запазва тежестта на музиката, присъща на своите предшественици, затова спокойно може да бъде причислена към класиките на групата.

След ново продължително затишие Metallica издават своя шести студиен албум „Load“ през 1996 година, който силно се различава като стилистика от по-ранните им творби и разочарова част от старите почитатели. Забелязва се рязка смяна на стила, като яростните рифове и бързи сола са заменени от повече блусарски звучащи китари и значително по мелодични вокали. Много от песните са повлияни от гръндж вълната, властваща по това време на музикалната сцена. Доста от тях се сдобиват с клипове. Визията на групата също е променена, косите са къси, дрехите — стегнати и елегантни. Стиловата ориентация е продължена и в „Reload“, издаден 1997, включващ останал материал от предшественика си „Load“.

В стремежа си да покажат своето майсторство и умения в различните стилове, Metallica издават двоен албум, изцяло с кавъри на групи, вдъхновявали ги през годините. Половината от тях са записани в различни периоди от развитието на групата и издавани в различни EP-та, B-Side-ове и бонус дискове (от „Kill 'Em All“ до „...And Justice For All“), останалата част са новозаписани специално за албума преработки. Макар и интерпретации на чужди произведения, Metallica изпълнява по такъв начин песните в албума, че ги карат да звучат като техни собствени.В период на творческа пасивност Metallica издават пореден албум с кавъри, този път на самите себе си. Излезлият през 1999 година „S&M“ представлява лайв-албум, записан по време на двата концерта на бандата със Симфоничния оркестър на Сан Франциско през април същата година.

Въпреки че групата е обвинявана в комерсиализация и в тотална промяна на стила, като стремеж да изглеждат атрактивно съобразно с новите модни тенденции на световната музикална сцена, концертите им и до днес са незабравими събития. Те се посещават от десетки, понякога стотици хиляди фенове и почти всяка година Metallica оглавяват най-големите рок фестивали по света. Концертите са енергични и дълги, а в сетовете преобладават най-големите хитове на четворката, като често в изпълненията присъства и много импровизация, така че познатите мелодии звучат и като нещо ново, без обаче да се изкривява основната структура на песните. Изпълненията на живо се отличават и с множество пироефекти и светлинно шоу.

Велика група, но вече застаряват. За съжаление постепенно ще започнат да губят почитатели. Но дотогава наслаждавайте се! Very Happy

Слушам, само част от техни песни. Една от тях е Until in sleeps Metallica/Металика 311608

една от любимите ми групи, много са яки