Любими цитати от книгите "39 ключа"

Все пак реших,че ще е дзабавно да направя такава тема,дори и сама да си пиша в нея.
Идеята ми е тук да пишем любими моменти,забавни моменти и моменти,които са ни направили впечатление в книгите.
Започвам първа.
Претърсих първите три книги за нещо забавно и ето това открих:

**********************************************
- Може да е опасно - предупреди Ейми.
- Права си - съгласи се брат и. - Път на дамите.

**********************************************

"...Нели махна и втората слушалка. Сега вече бяха привлекли вниманието и. Имаше три думи, които неизменно и действаха: момчета, ядене и пари..."

**********************************************

"...Старецът тръгна бавно към тях, като се усмихна и резпери ръце. Щом се приближи, Дан видя, че едното му око е насинено.
- Скъпи деца!
Нели го млатна с раницата си отстрани по главата.
- Ау! - Чичо Алистър се сви и прикри с шепа здравото си око.
- Нели! - извика Ейми.
- Извинявай! - промърмори Нели. - Помислих си,че е от лошите.
- Той е от лошите. - съгласи се Дан....
- Да го ударя ли още веднъж? - попита Нели..."

**********************************************

...Мъжът от охраната понечи да хукне след тях, но Нели го сграбчи за ръката и го затегли така, че за малко да я изтръгне от рамото.
- Няма да ходите никъде! Ами ако Джона лежи там окървавен?
Мъжът от охраната се ядоса още повече.
- Глупачка! Твоят кумир дори не е в сградата!..."

**********************************************

- Готово - оповести накрая Нели, като тръсна отгоре върху камарата "Най-големите хитове на Франк Дзапа". - Това като начало е добре.
- Вие явно обичате музиката - отбеляза касиерът, като я зяпаше.
- Не,клептоманка съм.
И тя изхвърча през вратата...

**********************************************

- Това тук е ръчно шита персийска коприна! - Иън се обърна, при което се видяха скъсаните му отзад панталони и отдолу боксерките: розови доларови знаци на бял фон, после пак застана бързо с лице към останалите. - Уф, карай.

**********************************************

- Това, деца мои - заяви гордо-гордо Алистър, - е свинско на скара.
Дан долепи пръсти върху отвора.
- Дълго е стояло на слънце.
- Имах предвид,че си го купих с парите от буритото със свинско на скара.

**********************************************

А даа, тези наистина са много яки, особено за клептоманката. Много хубава тема!
В момента не мога да се сетя за такива, трябва да прегледам книгите отново, но имам едно прясно


При тях дойде Нели, която, както обикновено, клатеше глава в такт на каквото си беше пуснала по айпода. Веднъж Дан беше предложил да си направи операция по присаждане на слушалките в ушите, понеже тя и бездруго не ги сваляше оттам.

Ето още порция цитати,които извикват усмивката ми:

"...След като я бяха оставили, тя беше тръгнала да пазарува. Над черната и фланелка имаше прозрачно парче светлолилав плат, което Нели беше нагънала като туника. Очите и бяха очертани с черен молив, от китката до лакътя и подрънкваха мънистени гръвни. Клепачите и бяха намазани със златисти сенки. Тя изглеждаше, като че се канеше да избяга в хип-хоп харем..."

- Добре дошли в хотел "Екселсиор". Разрешете да попитам на чие име е резервацията.
- Ух...-каза Нели.
- Ох... - въздъхна Дан.
- Ох ли?
- Ох - отсече той твърдо.

Това нещо винаги когато го чета си умирам просто.....

- Пратете носач да вземе бегажа. Лимузината ми ще бъде отпред - нареди той на наземната стюардеса.
- Съжалявам, господине, но трябва да си приберете сам багажа от лентата.
Джона се изуми.
- Аз, лелче, никога не си прибирам багажа от лентата. Багажът идва при мен.
- Казвам се госпожица Сенади. Съжалявам, господине, но ако няма друго...
- Ама вие не знаете ли кой съм аз?
Стюардесата завъртя зад гърба му очи към другите стюардеси на гишето.
- Честно казано, не знам.
Джона се стъписа още повече. махна си очилата.
- Тате! - проплака той.
- Не се притеснявай, Джона - започна да го утешава баща му. - Тук, в Египет, изглежда, не са наясно, че си световно име.
- Ама как така... наистина ли никой не знае кой съм?
- Хайде, Джони, успокой се, сигурен съм,че...
- Не знаят ли, че съм бомба?
Една по-възрастна жена се обърна.
- Някой не каза ли "бомба" ?
Госпожица Сенади заговори бързо по уоки-токито.
- Охрана. Охрана, сигнал за тревога....
- Ха, охрана! - вдигна ръце Джона. - Крайно време беше! Заобиколете ме, докато вървя към лимузината...

Мойте са много но ето няколко от тях:

Ейми тръгна след брат си.Той отиде при мъжа и дръпна вестника.
-Разкрит си!
-Какво правите, господине? - избухна непознатият с британски акцент.
Дан побърза да му върне весника.
-Ох разкрит сте че имате най-хубавата шапка в хотела - каза той. - Жестока е.

***

-Всички в Клана Лусиан са си малки Наполеончовци - промърмори Дан - Погледни ги Иън и Натали. Двама умници с пари.Ами другарката Ирина? Умница с тик. Наполеон? Умник с армия.

***
-О, не не ми казвайте! Пак ли? - простена Нели.
-После ще крещиш. Сега бягай!
- Извинявайте. Вашата красива страна ни харесва много - извика тя.
Изхвърчаха през входната врата, а дворът отзад се огласи от крясъци.Таксито ги чакаше и тримата се шмугнаха в него.
-Накъде? - попита водачът, след като се събуди рязко.
-Карайте, карайте, карате! - извика Нели.
-Карам, карам, карам - възкликна зарадван мъжът и стовари крак върху газта - те за малко да излетят през тавана. - Обичам американци!