"Хари Потър и даровете на смъртта"

Ето малко информация от ревютата които са излезли до момента:
• Филма е бил с продължителност 2 часа и половина, като поне 15-20 минути ще бъдат изрязани.
• Не целия филм е бил завършен. Саундтракът е бил от старите филми, като на моменти е имало зелен екран и сцени без ефекти.
• Историята на Даровете е разказана чрез уникална и иновативна анимация.
• Филма наистина завършва със сцената в която Волдемор взема пръчката от гроба на Дълбълдор.
• Първата сцена във филма е как Руфъс Скримджър говори на пресата.
• Следващата сцена е напускането на Дърсли и раздялата на Хари с Хедуиг.
• Хедуиг умира. Тя се завръща и поема смъртоносно проклятие от Волдемор.
• И Доби, и Крийчър се появяват във филма.
• Филма има доста флашбакове включващи Дъмбълдор и Слъгхорн.
• Смъртта на Доби е била адски емоционална. (Хора са плакали във залата).
• Имало е много сладка сцена в която Хари танцува с Хърмаяни в палатката за да я утеши след напускането на Рон.
• Сцената в която Рон унищожава Хоркрукса е била много зловеща.
• Волдемор има двойно повече екранно време от всичките му участия взети заедно до сега.
• Наджини излиза от устата на Батилда, като сцената е била доста графична. Дори се поменава, че са се виждали вътрешностите на жената.
• Първата половина на филма изгражда заминаването на Рон.
• Хари и Джини имат само една полу-целувка във филма.
• Освен сцената в имението на Малфой, където Снейп дава информация на Волдемор, те имат и още една съвместна сцена: когато Снейп Пуска Волдемор в Хогуортс.
• Джордж си губи ухото в битката със седемте Потър, точно като в книгата.
• На сватбата – Хари не е преобразен като братовчеда Уизли.
• И Виктор Крум, и Мадам Максим се появяват на сватбата.
• Сцената в която покровителя на Кингзли се появява на сватбата е доста смразяваща.
• Сцената в която Белатрикс измъчва Хърмаяни е била много графична, като освен с Круцио, Бела е използвала и нож, и камшик.

Първата беше, когато вкараха в кадър Хърмаяни в стаята и и когато после направи магия за забрава на родителите си.Много ме трогна момента когато тя започна да изчезва от снимките, сякаш не е съществувала.
Другата сцена, която ми направи впечатление беше когато след заминаването на Рон, Хари се опита да утеши Хърмаяни, като я покани на танц. Беше толкова красива и сладка сцена!
И третата сцена, която просто ме изправи на нокти, беше сцената в която хоркрукса измъчваше Рон с видения. Наистина потресаваща сцена! Не очаквах да я направят толкова точна и реална.
Освен тези три момента, които изброих има още много, които ще спомена само:
- Сцената със седмината потъровци – беше много смешно...
- Сватбата на Бил и Фльор и покровителя на Кингзли – смрази ме....
- Сцената в Министерството на Магията – актьорите играеха изключително.
- Разполовяването на Рон при магипортирането – беше болезнено реалистично за гледане.
- Вървенето пеша през красиви природни гледки и опустошени места на фона на изброяването на загиналите магьосници и мъгъли, жертви на войната.
- Сцената в която сценаристите бяха добавили за да видим в действие магиите за защита, направени от Хърмаяни около палатката им – идването на „сначерите”.
- Действието на хоркрукса върху всеки от героите.
- Напускането на Рон – отлична игра от страна на Рупърт.
- Посещението на Хари и Хърмаяни на гробището в Годрикс Холоу и последвалата среща с Батилда Багшот.
- Сребърната кошута,завръщането на Рон,спасяването на Хари от него от водите на леденото езеро и унищожаването на хоркрукса.Реакцията на Хърмаяни, след като вижда Рон.
- Момента в който Хари направи магията „Енгорджио” на пламъците измагьосани от Хърмаяни.Много смешно ми стана.В книгата това ставаше с паяк, но така стана много по-забавно.
- Посещението при Ксенофилиус Лъвгуд и иновативната анимация,разказваща историята за даровете на Смъртта – супер оригинално, като театър на сенките.
- Битката в гората – страхотен екшън, адреналинът ми се вдъгна като гледах как любимите ми герои бягат през гората от похитителите. А оператърът наистина е направил чудеса с камерата.
- Имението на Малфой и измъчването на Хърмаяни от Белатрикс – беше много гадно за гледане.А Лестранж наистина откровенно я ненавиждам, въпреки,че е литературен герой.
- А смъртта на Доби беше наистина много затрогващ и емоционален момент.Много тъжно ми стана, когато Хари се надяваше Хърмаяни да помогне на Доби с някоя магия или росена.
- Краят беше доста зловещ, особенно с часта на отварянето на гробницата на Дъмбълдор и светкавицата, прорязваща небето, след като Волдемор взе Бъзовата пръчка.

„Хари Потър и даровете на Смъртта” част 2

Доста време ми отне да събера сили и мислите си на едно място за да напиша мнението си за филма,който поставя условен край на магията,наречена „Хари Потър”. Всъщност магията никога няма да престане да съществува, ако не и позволим. Тя ще живее в сърцата на всички, които обичат историята за смелия магьосник. Всички, които са били част от света на Хари, които са се докоснали до него, няма да забравят магическата атмосфера, топлината и уюта, които струят от страниците на книгите и от екрана. Аз съм една от тези хора. Не мога да си представя живота си без Хари, защото той го промени изцяло към по-добро. Героите от поредицата се превърнаха в мои много близки да не каже най-добри приятели. Аз съм от хората, които останаха с момчето, което оживя до края. И ще остана с него и отвъд края, защото магията, пленяваща сърцето ми, никога няма да ме напусне.

Единството между книгите и филмите за „Хари Потър”, превят изживяването ми в този свят на вълшебство и приключения, пълнокръвно и много истинско. И за това мисълта, че ще се разделя с възможността да се наслаждавам през определени периоди време на ново приключение за света на магьосниците, беше мъчителна. Но въпреки всичко, нямах търпение да видя как са пресъздали на голям екран края на поредицата, която беше част от живота ми толкова дълго. Бях сигурна,че целият екип е дал всичко от себе си и финала ще бъде грандиозния и абсолютно достойния завършек, който заслужава тази велика сага. Но явно не бях достатъчно подготвена. Филмът ме хвана и не ме пусна до самия си край. Получих много повече от колкото очаквах. Не предполагах, че ще прекарам едновременно толкова емоционално наситени и шеметни 132 минути. Можех да почуствам, че всяка една секунда от филма е направена с голямо сърце – беше брилянтно изпипан и личеше огромното старание и усърдие, положени от страна на екипа в създаването на този, според мен визуален и емоционален шедьовър.

Режисьорът Дейвид Йейтс, постига най-мрачната визия, виждана във филма за „Хари Потър”. „Хари Потър и даровете на Смъртта” част 2 е филм за силата на приятелството – за саможертвата, отдадеността и искреността. Чисто човешката връзка между трима приятели, които остават заедно до края, дори когато изглежда, че надежда няма. Филм, в който сумракът на опасността е толкова тъмен, че не можеш да си сигурен къде е истината ,нито дали някой е тук, за да помогне или да измами. Разбираме какво са готови да пожертват героите за да прекършат абсолютното зло, борейки се до последната капка кръв. Във филма, кръв има много, особено сред цялата смърт, разруха и гибел, които заобикалят героите. Потапяйки се в атмосферата му, осъзнаваш че той е покъртително тъжен и смазващ, но точно такъв трябва да бъде. И доста след края на филма не можеш да дойдеш на себе си от връхлетелите те емоции.
Ледените тръпки, които преминаваха по цялото ми тяло още с началната сцена и въздействащата музика, звучаща за фон ми напомниха колко много означава за мен всичко това. А буцата, която заседна на гърлото ми още с изписването на логото на Уорнър не се стопи. Тъгата ме заля, но незабавно отстъпи място на изумлението ми. Защото актьорската игра,сценографията,опереторската работа, ефектите и музиката са на изключително ниво и зашеметяват отвсякъде. Сценарият е умело адаптиран и искам да спомена, че голяма част от репликите бяха излезли като от книгата, което ме зарадва страшно много. Много от любимите ми сцени бяха включени във филма за което съм много благодарна. От спокойното начало, преминаващо през влизането с взлом в „Гринготс” и оттам през епичната битка за „Хогуортс” и интимния момент в който Хари със смелост и разбиране приема съдбата си и прави голяма саможертва, чак до последния му сблъсък с Волдемор. Актьорската игра беше перфектна и засилваше още повече емоционалното въздействие над зрителите. Дан , Ема и Рупърт са толкова погълнати от образите си, които играят вече толкова дълго време, че не оставят място за съмнение, че Те са идеалните Хари, Хърмаяни и Рон. Блестящото им изпълнение ме трогна изключително и ме остави разплакана и подсмърчаща не един път. О утвърдените английски актьори, които участват в поредицата, впечатление правят изпълненията на Алън Рикман, който беше невероятен в ролята си на професор Снейп на когото предаде допълнителна тежест и дълбочина на образа; Маги Смит като страхотната професор Макгонагол; Ралф Файнс като жестокия и плашещ лорд Волдемор; Хелена Бонъм- Картър като ужасяващата Белатрикс Лестранж; Джули Уолтърс (госпожа Уизли); Джейсън Айзъкс (Луциус Малфой); Том Фелтън (Драко Малфой); Матю Луис (Невил Лонгботъм); Майкъл Гембън (професор Дъмбълдор); Дейвид Тюлис (Ремус Лупин); Гари Олдман (Сириус Блек) и много други актьори, които играха изключително и се постараха да изживеем един запомнящ се край и заслужават нашето признание. Филмът е изпълнен с екшън и битки, изключение правят само няколко сцени, които носят много силен емоционален заряд. Мащабните и майсторски направените визуални ефекти подсилват изживяването. Особено унгарския железен корем от „Гринготс”, който е истинско произведение на изкуството – беше като жив. Змията Наджини, пъклоогънят в нужната стая, великаните, защитните магии около училището, ослепително бялата гара Кинг Крос, магьосническите дуели... наистина ефекти, граничещи със съвършенство. Музиката на Александър Деспла сгъстява напрежението и вдига нивото на емоцията – наситена с вариации на по-известните теми от изминалите филми, преплитащи се с новите композиции, те те карат да потънеш още по-надълбоко.

Бих искала да спра вниманието си на сцените от филма, които оставиха траен отпечатък в ума ми. Още в началото бях свидетел на една невероятна гледка – бавно плъзгащите се диментори, застинали във въздуха на път към „Хогуортс”, тъмния силует на Снейп. След това силно начало, камерата ни пренася в „Черупката” – къщата на Бил и Фльор, където следват няколко обяснителни сцени – разговорите на Хари с Оливандър и Грипкук и решението на триото да проникнат в трезора на Лестранж в търсене на следващото късче от душата на Волдемор. Следва култувото преобразяване на Хърмаяни в Белатрикс и проникването в „Гринготс”. Мащабите на декорите в трезора са невероятни. Напрежението бавно се покачва, докато не ескалира в сцената с бягството на гърба на дракона. Всички това беше много впечатляващо. Имаше един момент, малко след като Хари разбра за следващия хоркрукс, скрит в „Хогуортс”, когато Волдемор бавно върви в имението на Малфой сред труповете, а змията се плъзга до него и целия под беше прогизнал от кръв... беше отвратително натуралистично. След това действието набира скорост и с намерението да проникнат в училището за магии Хари, Рон и Хърмаяни се магортират в Хогсмийт, където обаче ги очаква засада. Коварно притиснати от смъртожадните, нямащи накъде да отстъпват, тримата са неочаквано спасени от брата на професор Дъмбълдор – Абърфорт. След кратък разговор и последвалия развой на събитията, триото е вече в „Хогуортс”, заобиколено от съученици и приятели, готови да им помогнат. След няколко последователни сцени включващи Снейп, дуел и Макгонагол, следва смразяващото първо съобщение на Волдемор към защитниците на „Хогуортс” – беше направено наистина вледеняващо кръвта, сякаш той беше пронъкнал в ума на всеки един човек и говори на високоговорител в нея. Подготовката на „Хогуортс” за битката беше впечатляваща. Включването на професор Макгонагол освежи нажежената обстановка. Включването на много от познатите ни, но леко забравени учители, оживелите статуи, защитните магии около училището, евакуирането на учениците, пристигането на Ордена на феникса... всичко това носеше неповторимо усещане. Не липсваше и свежото чувство за хумор, което главно носеше Невил. Последвалото нападение на силите на Волдемор и разговора на Хари със Сивата дама следват стриктно сюжетната линия. Включването на Рон и Хърмаяни от Стаята на тайните, унищожаването на хоркрукса и последвалата им целувка, която беше много сладка, веднага след това камерата ни пренася обратно в Нужната стая в търсене на диадемата на Рейвънклоу. Екипа на филма тук ни е предложил кратка разходка из чест от декорите и съществата от предишните филми. Пъклоогънят беше пресъздаден изключително. Последвалото бясно препускане на триото в разгара на битката в желанието си да достигнат до змията на Волдемор, ни дава възможност да видим откъслечни сцени от разрухата, сполетяла училището –докато гледах горящото куидично игрище и руините, в които се беше превърнал любимият ми „Хогуортс”, ме заболя сърцето. Картините, които се сменяха на екрана бяха потресаващи , кратки проблясъци от - смъртта на Фред, как Грейбек се нахвърля върху тялото на Лавендър... сцената със смъртта на Снейп беше покъртителна, напомняше леко на хорър филм, защото даваха как кървавото петно на стъклото, по което се е свлякъл се увеличава от непрекъснатите нападения на змията...последвалата размяна на реплики между Хари и Снейп... от този момент нататък вече не можех да сдържа сълзите си..беше много тежко за гледане...Голямата зала, пълна с ранени и мъртвите тела на Фред, Ремус и Тонкс. Скръбта на семейство Уизли, как Хари се отправи към кабинета на директора и се гмурна в спомените на Принца, които бяха наситени с тъга. Бяха добавили куп нови сцени в спомените, но една от най-емоционалните беше когато Сивиръс влиза в полуразрушената къща на семейство Потър, преминава покрай безжизненото тяло на Джеймс и влиза в детската стая на Хари и вижда Лили мъртва. Взима тялото и в ръце... Прекрасната сцена, в която Снейп измагьосва покровителя си кошута. Момента, в който Хари разбира, че той е последното парче от душата на Вордемор и че трябва да умре за да унищожи злото... толкова емоционално и дълбоко бяха предали всичко, че не можех да се успокоя по никакъв начин. Особено се разстроих, когато гледах как блестящо са филмирали любимата ми глава „Отново гората” – когато Хари казва на Рон и Хърмаяни, че отива да се предаде на Волдемор ,след като им разкрива, че той е последния хоркрукс. Сбогуването им, когато Хърмаяни прегръща Хари, плачейки и когато заявява, че иска да отиде с него... Отварянето на снича и използването на животворният камък от Хари за да върне за кратки родителите си, Сириус и Лупин, които да му вдъхнат кураж. Всичките им реплики бяха буквално излезли от книгата, а емоцията която беше изписана на лицата им и пресъздаваха с гласовете си беше неповторима, очакването им, че Хари скоро ще се присъедини към тях... не можах да се сдържам повече и тук вече цялото ми лице беше обляно в сълзи. Почуствах се смазана от тъга, не можех да си поема въздух. След Волдемор изрече проклятието си срещи Хари, по лицето на когото се беше изписала такава решителност и последвалата ослепителна светлина сме пренесени на гара Кинг Крос. Тук вече започнах малко по малко да се успокоявам и да се наслаждавам на последвалите събития. Разговорът на Дъмбълдор и Хари и заобикалящата ги белота беше почити едно към едно с книгата. Решението на Хари да се върне и да довърши веднъж за винаги Волдемор, последните думи на Дъмбълдор, процесията до замъка, речта на Невил – все трогателни сцени. Последвалата суматоха, след като всички разбират,че Хари е жив и паметната битка между Моли и Белатрикс, бяха просто впечатляващи. Финалната битка на Волдемор и Хари във замъка беше велика и много зрелищна. Беше променена и не беше като в книгата, но въпреки това беше много добре измислена и реализирана. А вече пренесени на двора на разрушения „Хогуортс”, двамата лазещи към пръчките си, сграбчвайки ги и изправяйки се, пускайки потокът от енергия един към друг и развиващите се паралелно с това събития от опитите на Хърмаяни и Рон да унищожат последния хоркрукс змията.... емоцията е трудна за описване. 10 години за да достигнеш този момент, момент в който се решава всичко – дали доброто ще победи злото. Гледайки как змията скача към Рон и Хърмаяни, които са се прегърнали и очакват всеки момент да загинат заедно и в следващия кадър в който зелената светлина, струяща от пръчката на Волдемор, почти превиваща Хари, ме накара да замръзна, въпреки че знаех изхода. Гледах със затаен дъх как Невил убива Наджини с меча на Грифиндор, как Хари и Волдемор се спогледаха, осъзнали, че са останали само те двамата, без хоркрукси, които да пазят гърба на Волдемор. И последвалото повторно свързване на пръчките, последното усилие от страна на Хари и как неговата червена светлина става все по-дълга, приближавайки се до пръчката на Лорда, която отхвръкна към Хари на фона на изгрева и разпадането на Волдемор на малки , обгорели черни късчета – всичко това, предизвика у мен огромна въздишка на облекчение и възхита от това, че съм видяла края на злото, пресъздаден по един уникален начин на голям екран. След това последната разходка из Голямата зала, която дава възможност на зрителите да хвърлят поглед на ранените герои от битката. Сцената, в която Хари, Рон и Хърмаяни стоят на моста до „Хогуортс” и гледат старото училище, означава много за мен. Филмът е пълен с екшън, битки, заклинания, неочаквани загуби и разкрития, но тази сцена, в която на практика не се случва нищо, има огромно значение за мен. Тя символизира както порастването на героите и актьорите, така и моето порастване. Последвалото кратко затъмнение на екрана и надписа „19 години по-късно” ме накара да се усмихна щастливо. Епилогът беше страшно сладък. Възрастните ми, любими герои и децата им бяха истинска наслада за окото. Така познатите ми гара и влак от „Философският камък”, децата които се качват във влак, родителите които махат. Тези родители, които претвориха разбиранията ми за приключения, емоции и чувства. Зазвучаването на една от емблематичните теми от саундтрака на първия филм и камерата, която акцентира върху лицата на вече порасналите Хари, Рон и Хърмаяни ме накараха да пролея няколко сълзи от щастие. Защото за мен беше чест и удоволствие да извървя с тях толкова много.

Знаех, че ще ме боли, когато изпитам за втори път края на историята, но смесицата от емоции, които ме връхлетяха, бяха още по-силни от първия път. Емоции, които са трудно съвместими заедно – чувството едновременно да си в еуфория и с разбито сърце. Също и несъзнателен момент за равносметка на последните 10 години от живота ми, които съм прекарала със сагата, преживявайки всички събития в последния филм, които са случват на екрана. Всички тези моменти ме накараха да се замисля колко история и събития съм преживяла с Хари, Рон и Хърмаяни, как съм израснала с тях и как тяхната история се е превърнала като лично мое изживяване и неразривна част от живота ми. Лека носталгична нотка се прокрадна през мен, особено в момента, когато тримата главни герои стояха хванати за ръце на разрушения мост и наблюдаваха изгрева заедно.
Като заключение на моето мнение, искам да кажа едно голямо БРАВО и едно огромно БЛАГОДАРЯ за прекрасния финал, който е пресъздал екипа на филма. И разбира се космическо БЛАГОДАРЯ на Роулинг, създателката на една прекрасна история, създателката на час от нашия свят.Мрачната и тежка история, пресъздадена с невероятно майсторство, което е довело до появата на един изключително апокалиптичен, визуално завладяващ и много емоционален край на „Хари Потър”. След като споделих всичко, което мисля и изписах толкова много, мога да призная, че чувствам огромна обич към света на любимите ми магьосници и тъга, заради приключването на един етап от живота ми, свързан с Хари. Но това е единственият достоен завършек на това уникално кино-приключение, започнало преди 10 години. Всичко има край, дори и най-хубавите неща. Но зависи как го приемаме – този край може да бъде начало на нещо по-хубаво и вълшебно за всички нас.