Явно няма да получа никакъв отговор тук, затова поне да споделя моя.
Майкъл прави своя дебют в професионалния баскетбол на 26 октомври 1984 г., отбелязвайки 16 точки. В следващия си месец игра за Булс той в шест мача бележи повече от 30 точки. Същата година Джордан е избран в стартовата петица на Изтока в Мача на Звездите. Майкъл завършва сезона с 28 точки средно на мач и е избран за новобранец на годината.
Следващият сезон обаче Джордан чупи своя глезен. Една болезнена и тежка травма, която го вади извън игрището за дълго време. Той се завръща 15 мача преди края на сезона и класира отбора си за плейофите, но там те срещат Бостън Селтикс и въпреки че Джордан бележи рекордните 63 точки за един мач, Булс са отстранени.
През сезон 1987/88 Джордан бележи 37,1 точки средно на мач и печели първата си титла за най-добър реализатор. Печели и конкурса за забивки, част от Уикенда преди мача на звездите. През сезон 1988/89 година той бележи 32,5 точки средно на мач и печели своята трета титла най-добър реализатор на сезона. През сезон 1989/90 отново печели титлата най-добър реализатор на сезона. Чикаго обаче са отстранени отново от плейофите и не могат за пореден път да спечелят така жадуваната титла.
Следващият сезон започва много успешно за Чикаго Булс. Играта на отбора е вече много зряла. Около Джордан изгряват звездите и на Скоти Пипън и Хорас Грант. Отборът завършва на първо място в редовния сезон за първи път от 16 години. След невероятна серия в плейофите, където постигат 15 победи и само 2 загуби, Булс печелят титла за първи път в историята си. Майкъл Джордан обира наградите за най-добър играч и реализатор на сезона, както и за най-добър играч на финалите.
Сезон 1991/92 е дори по-успешен. Чикаго Булс завършват редовния сезон с 67 победи и 15 загуби. Печелят без проблеми титлата, а Джордан - отново индивидуалните награди за най-добър реализатор и най-добър играч на редовния сезон и на финалите.
Трета поредна титла печели отборът на Булс през сезон 1992/93. Джордан отново е избран за най-добър реализатор и най-добър играч във финалите. Наградата за най-добър играч през редовния сезон е взета от близкия приятел на Майкъл Чарлс Баркли.
На Олимпийските игри в Барселона през 1992 година Джордан участва във Дрийм Тийм отбора на САЩ (който и до момента е баскетболният отбор с най-много звезди, участвал на Олимпиада). Отборът печели златните медали като просто „смазва“ всеки свой противник.
В края на 1993 година Майкъл изненадващо се отказва от баскетбола след като вече е спечелил всичко възможно - три последователни титли в НБА, три поредни отличия за най-добър играч във финалите, седем поредни реализаторски титли и куп други индивидуални награди. Той започва кариера на професионален бейзболист в отбора на Чикаго Уайт Сокс, опитвайки се да изпълни детската си мечта.
На 18 март 1995 година Джордан официално се завръща в баскетбола. През сезон 1995/96 Булс постигат и досега ненадминатият баланс от 72 победи и 10 загуби и печелят четвъртата си титла. През следващите два сезона те успяват да печелят петата и шестата си титла след драматични финални битки с отбора на Карл Малоун, Юта Джаз. И през трите сезона Джордан печели отличието за най-добър играч във финалите, прибавяйки към него и трофея за най-добър играч през редовния сезон през 1996 и 1998 г.
Блестящият финал срещу Юта през 1998 г. е достоен завършек за една толкова успешна кариера. Част от звездите на Чикаго вече са обявили, че ще напуснат отбора, договорът на треньора Фил Джексън също изтича. Майкъл Джордан също обявява решението си да се откаже.
На 25 септември 2001 г. Джордан отново обявява завръщането си в НБА. Той облича екипа на частично притежавания от него отбор на Уошингтън Уизардс. В първия сезон след завръщянето си Джордан е преследван от различни контузии. Въпреки че успява да изиграе само 60 мача и отборът му не се класира за плейофите, Майкъл е посрещнат много топло от публиката. През сезона отборът му се радва на най-висока посещаемост в цялата лига.
Сезон 2002/03 е последният в кариерата на Майкъл Джордан. Той е посрещан с неспирни овации във всяка една зала, в която играе Уошингтън Уизардс. Последният му мач в зала Юнайтед Сентър в Чикаго е изпълнен с продължителни аплодисменти и много сълзи. Преди гостуването на Маями Хийт, домакините организират церемония, подкрепяща решението на отбора да спре използването на номер 23 в бъдеще, въпреки че Джордан никога не е играл в Маями. През последния си сезон Джордан не е избран в стартовата петица в мача на звездите. Но избраният за титулярен гард Винс Картър решава в знак на уважение да се откаже от мястото си в полза на легендата.
Посленият мач на Майкъл Джордан в НБА се състои на 16 април 2003 във Филаделфия срещу отбора на Филаделфия 76. В него той отбелязва 13 точки и е сменен под бурни аплодисменти минута и 44 секунди преди края.