Търсачи на ключове - ЧАСТ I

Здравейте,
Това е първата част на роуплея "Търсачи на ключове"! Вече всички си имате герои! Остава ни само да започнем! Но тъй като още никой не знае какво точно да пише, ще се наложи да погледнете обясненията ми по-долу. Wink

Най-важното нещо! Всяко ваше мнение трябва да изглежда по този начин:

Името на роуплей героя ви (удебелено и наклонено; не е задължително)
Вашият текст

Образец:

Антон Борисов
Здравейте, аз съм от клана Екатерина.

Но трябва и да знаете за какво ще пишем в тази част първа!

И така, ние сме на погребението на Грейс Кахил. Виждаме скърбящите ѝ роднини, сред които и Ейми и Дан, можем дори да говорим с тях! Но, както вече бях написал в темата за героите, НЕ трябва да променяме основния смисъл! Също така, всички научаваме, че сме включни в завещанието на Грейс, присъстваме и в залата, където научаваме за 39-те ключа! Обсъждаме другите участници, сред които сме и ние! Най-накрая изгаряме нашия един милион и взимаме първия ключ! Това е първият етап! Но имайте предвид, че НЕ трябва в едно ваше мнение да споменете всичко до края на етапа! Exclamation

Ако пак не ви е станало ясно от не толкова доброто ми обяснение, то тогава се надявам да разберете, след като аз напиша първото мнение!

А какво става, ако искате да общувате с някой герой от нашите, т.е. с някой потребител на форума? Много, ама много внимателно четете долното!
Когато искате да общувате с някой от нашия форум, то значи мнението ви трябва да завършва по подобен начин: "Аз заговорих еди-кого си:".
Тогава копирате долното под мнението си!


<div id="cboxdiv" style="text-align: center; line-height: 0">
<div><iframe frameborder="0" width="200" height="305" src="http://www6.cbox.ws/box/?boxid=427954&boxtag=9g2552&sec=main" marginheight="2" marginwidth="2" scrolling="auto" allowtransparency="yes" name="cboxmain" style="border:#DBE2ED 1px solid;" id="cboxmain"></iframe></div>
<div><iframe frameborder="0" width="200" height="75" src="http://www6.cbox.ws/box/?boxid=427954&boxtag=9g2552&sec=form" marginheight="2" marginwidth="2" scrolling="no" allowtransparency="yes" name="cboxform" style="border:#DBE2ED 1px solid;border-top:0px" id="cboxform"></iframe></div>
</div>


На мястото, където трябва да напишете името си, пишете това на героя си! Когато сложите чата, просто пишете ЛС на човека, с когото искате да си пишете, и го повикайте! Нека в чата пишат само тези души за които в ОПРЕДЕЛЕН момент е предназначен! Дори още да не сте приключили разговора в чата с човека, през това време другите могат да продължат с мненията си! Exclamation

След време всеки ще може да вижда кой какво е написал на друг! и нещо МНОГО ВАЖНО!!! В началото на всеки чат пишете "РАЗГОВОР НОМЕР ЕДИ-КОЙ СИ" с главни букви, както и НАД чата, като съответно пишете номера на разговора, поредния номер. След това аз ще махна чата от мнението ви и ще поставя само написаните мнения. И гредалйте да не се заговаряте много!

Ако не виждате съобщеинята на другия човек, натискайте ОБНОВИ на чата!

ВАЖНО!!! Можете да не използвате чат, а вместо това да се уговаряте по ЛС, за да си пишете по скайп. Но тогава ЗАДЪЛЖИТЕЛНО след това поствайте чата си в тази тема, под мнението си! Smile

ИМАЙТЕ ПРЕДВИД, ЧЕ В ТРЕТО ЛИЦЕ!

Нека да започваме! Приятна игра! Ако вече сте написали нещо, не се връщайте на него в следващото си мнение!

Тази част на роуплея ще приключи, след като всички стигнат до крайния момент - взимането на първия ключ! Exclamation

Няма за къде да бързате! Exclamation

[size=24]
[b]ВАЖНО!!! Докато не се изредат всички играчци, ще бъдем все още при момента ПРЕДИ обявяванеот на завещанието!

Антон Борисов
Антон Борисов бе поканен на погребението на Грейс Кахил в Масачусетс, Бостън. Когато пристигна заедно с шофьора си на сивото Peugeot, което беше наел под наем в САЩ (въпреки възрастта си, той имаше особено влияние) той видя, че край голямото имение на Грейс са се насъбрали страшно много хора от различни националности. Те всички, изглежда, бяха от рода Кахил, също като Антон. Там бяха и онова гадно семейство Холт от клана Томас, подлите Иън и Натали Кабра от Лусиан. Виждаха се и двамата малки Кахил - Дан и Ейми. Антон се отправи се към тях, за да ги заговори, когато на пътя му се изпречи по-малкият от него Рик Кахил:

ЧЕТЕТЕ ОТ ГОРЕ НАДОЛУ РАЗГОВОРОРА!!!

Рик Кахил: Отивай да си човъркаш машинките и ни остави на мира.
7 авг 09, 15:40
Антон Борисов: А сега, извини ме, но имам работа! Ще се видим на завещанието, загубеняко!
7 авг 09, 15:38
Антон Борисов: Ха, естествено, че не вързах, просот исках да видя какво ще кажеш ти!
7 авг 09, 15:38
Рик Кахил: Хаха, не си ли твърде стар, за да се връзваш на такива неща?
7 авг 09, 15:37
Антон Борисов: Къде, къде???
7 авг 09, 15:37
Рик Кахил: Виж! Айнщайн!
7 авг 09, 15:37
Антон Борисов: Аз ще престана само заради Грейс!
7 авг 09, 15:36
Антон Борисов: Като виждам, и ти не тъжиш толкова много за нея. Razz

7 авг 09, 15:35
Рик Кахил: Давай. Така нищо няма да наследиш. Ще те изхвърлят от погребението...Как не те е срам...Та Грейс таку-що почина! Very Happy

7 авг 09, 15:34
Антон Борисов: Ха, имам приятели на погребението, които ще те ступат!
7 авг 09, 15:34
Рик Кахил: Крехка памет? Лоша работа...Тц-тц-тц
7 авг 09, 15:33
Антон Борисов: Ти от кой клан беше?
7 авг 09, 15:33
Антон Борисов: Ще видим.
7 авг 09, 15:32
Рик Кахил: Да, ще наследят...ритник от Макинтайър
7 авг 09, 15:32
Рик Кахил: Съмнявам се ти да си нещо повече...Ако смяташ, че ще вземеш повече от мен, жестоко се лъжеш. Но нека видим какво ни е подготвила старата Грейс
7 авг 09, 15:31
Антон Борисов: според мен Ейми и Дан ще наследят нещо
7 авг 09, 15:31
Антон Борисов: ти си само един от ония роднини""
7 авг 09, 15:31
Антон Борисов: Ха, мислиш си, че ще получиш къщатаа???
7 авг 09, 15:31
Рик Кахил: Както и да е. Никога не си бил близък с Грейс...Докато аз...Вече ти казах. Знам как да се оправям. Веднага щом получа къщата, ще те изритам!
7 авг 09, 15:30
Антон Борисов: С товето пухено мече? :biggrin:
Антон Борисов: с кого дойде, а??
7 авг 09, 15:29
Антон Борисов: Хаха, но съм тук, а?
7 авг 09, 15:29
Рик Кахил: Малък съм...и? По-добре ще се оправя от теб. Не се и съмнявам, ти ще си останеш вкъщи, нали?
7 авг 09, 15:27
Антон Борисов: с кого дойде тук, много си малък :biggrin:
7 авг 09, 15:24
Антон Борисов: съобщение Laughing

7 авг 09, 15:22
Антон Борисов: Здрасти, Рик!

Антон се махна от Рик и отиде направо при далечните си братовчеди Дан и Ейми Кахил. Ейми бе с една година по-голяма от него, но Дан - с цели две по-малък! Точно тогава Антон видя как Дан е пуснат на главата си от две здравенячки от семейство Холт - Мадисън и Рейгън, и как Ейми пелтечи несвързано. Момчето се се към двамата и ги заговори приятелски. Поговориха си за Грейс, на Антон му стана ясно, че Ейми и Дан са били много по-близки с нея, отколкото всеки други, и най-много страдаха от смъртта ѝ. Но, все пак, ако се беше наложило Антон да дели завещанието си, не знаеше дали щеше да го направи с тях! Smile

Алекзандър Санткин

Алекзандър седеше в малка кола, на повече от тридесет години. Външното положение на старото возило не беше никак добро, но вътре бе оборудвано с всевъзможни уреди. Някои от тях бяха добре познатите: лаптоп, няколко мобилни телефона, две GPS устройства, от които нито едно не показваше правилното местоположение на колата. Също така имаше цял куп авторски уреди. Майката на Алекзандър беше типичен представител на клана Екатерина. Тя можеше да седи с часове в гаража и да си играе с електричеството или пък да се опитва да разбие някой физичен закон. Точно тя в момента управляваща миниатюрната кола. Ако човек я опознаеше виждаше един добър човек в нея, но първите впечатления за нея винаги бяха доста неприятни. Алекзандър бе доста свит, но можеше да убие човек за единственият си родител. Семейството беше заможно, но парите постоянно отиваха за сметка за ток или за нови по-издържливи бушони. Алекзандър учеше в училище за биолози и истински се забавляваше там.
Истинската цел на момчето бе погребението на Грйс Кахил. Всъщност той я познаваше само от снимки, но все пак не му изглеждаше като жена с която да си говори за нещо интересно. Грейс бе преживяла приключения за коитио дори и Индиана Джоунс би и завидял. Тя можеше да се превърне в идол на почти всеки човек, но нещо в погледа и плашеше момчето.
Когато пред тях се изправи огромната къща на Грейс, колата забави ход и спря на добре окосената морава, защото паркингът най вероятно вече беше пълен. Поканата за погребението на Госпожа Кахил бе изпратена едва вчера, но зад големият жив плет имаше много хора, част от които познаваше, а други бяха съвсем непознати за момчето.
-Мамо, разбирам защо поканата беше като картичка за празненство. Виж, тук се опитват да направят шествие или карнавал. Мислиш ли, че е познавала всичките тези хора? - замислено попита петнадесетгодишното момче.
Отговорът беше едно неразбираемо изсумтяване, докато майка му се опитваше да открие къде е оставила дистанционното за отключване на вратите.

Не след дълго семейство Санткин се разхождаха сред разкошните градини на Грейс. Привидно имаше купища скърбящи хора, но може би единствените изпитващи пробождаща болка бяха Ейми и Дан Кахил. Те бяха внуците на Грейс, а още като малки родителите им бяха починали в пожар, нещо което се беше случило и с бащата на Алекзандър.

Погребението още не беше започнало, но вече предстояха десетки неловки разговори, а Алекзандър не беше особено надарен с дарслово.

Антон Борисов
Антон продължи да се разхожда из двора на голямото имение. Около него витаеха кънтящите разговори и викове на превъзбудената тълпа хора, които ту оплакваха починалата, ту сипеха обиди към нея, но, изглежда, най-много се интересуваха от това, дали Грейс ще им завещае нещо. Тринайсетгодишният почти беше сигурен, че нямаше да получи нищо от нея, тъй като не я беше виждал често. Е, вярно, идваше на някои от празниците, като на Коледата миналата година, но все пак не познаваше Грейс чак толкова добре, колкото нейните любими внуци по права линия - Ейми и Дан.

Изведнъж момчето съзря едно мургаво хлапе, облечено в модерни опърпани дрехи, което изглеждаше отегчено, че е тук. До него стоеше баща му, който пишеше нещо на БлекБърито си, като трескаво натискаше бутоните. Ама че това бяха Джона Уизард - известният тийнейджър от телевизията, и баща му, който бе навсякъде с него! Антон си помисли, че Грейс най-вероятно е завещала нещо на такова известно момче, макар че и с него покойната не се беше виждала чак толкова често.

Антон продължи да се разхожда. На всяка минута идваха още и още хора от различни националности и двора изглеждаше така, сякаш ще се пръсне. Наоколо се чуваха пияни и въодушевени възгласи, сякаш това, на което момчето беше, не е погребение, а нещо като парти. Единствените, в които въобще не се забелязваше даже и капка добро настроение, бяха Ейми и Дан. Сестрата изглеждаше така, сякаш че ще повърне, а братът се цупеше на всички наоколо.

Антон се надяваше опелото да започне по-скоро, защото нямаше търпение да узнае дали все пак го има в завещанието на покойната. Можеше все пак да наследи нещичко, колкото и малко да е то.

Алекзандър Санткин

Алекзандър обикаляше из цветната градина, докато майка му се мъчеше да открие кое от копчетата настройва GPS-часовника.
Времето вървеше доста по-бавно от очакваното. Все още хора от цял свят пристигаха за погребението. Някой дори нахалстваха и кацаха с хеликоптерите си направо до къщата. Докато русокоското се оглеждаше с типичната му разсеяност, семейство Холт се приближиха. Докато осъзнае какво става Алекзандър вече беше обърнат и разтръскан с главата надолу от най-малката Холт. Не след дълго лилавите анцузи се отдалечиха и Алекзандър почти оспя да се задържи седнал без да се свлече от стола за почти секунда. Осъзнаването отне много време, но госпожа Санткин така и не намери търсеното копче.
-Хей, ти, как се казваш, не съм те виждал... – едно момче застана до Алекзандър. Санткин го бе забелязал и по-рано, защото освен поредният скучен черен костюм, момчето бе обуло маратонки, нещо което така и не бе позволено на Алекз.
-Ал-ал-Алекзандър. Ами ти?
-Антон. Приятно ми е да се запознаем. От Кахил ли си? Кой клан? – поде направо момчето с маратонките.
-Екатерина, виж майка ми, пак се е заиграла с часовника! – засмя се Алекз.
-И моята го прави от време на време, но за съжаление, тя не успя да дойде днес, защото имаше работа. Между другото, и аз съм от Екатерина.
-Страхотно! Ти познаваше ли Грейс или като мен те замъкнаха насила? – нацупи се русокоското и изтупа коленете си, които се бяха поразмъкнали, след като госпожа Санткин го бе влачила до колата.
-Тъй като майка ми не успя да дойде, принуди мен да го направя. Виждал съм Грейс само няколко пъти, веднъж бях дошъл за Коледа тук, в имението ѝ, но я познавам бегло.
-Познаваш ли някой от цялата тази тълпа?
Момчетата се огледаха набързо:
-Тук съм с шофьора на Пежото ни, иначе познавам Ейми и нейния по-малък брат Дан - внуците на Грейс. Мисля, че те най-много скърбят за нея. Видях и други хора, на които само им знам имената- Иън и Натали Кабра, Джона Уизард...
-Дам, надувките и аз ги познавам, но мисля, че Дан и Ейми доста ще си поплачат в приюта, ти как мислиш? – Алекзандър смени набързо темата на разговора.
-Да, чух, че леля им Биатрис смята да се откаже от тях - още днес, след погребението, ще се обади на Социалната служба, откъдето ще ги приберат. Вероятно и тя ще вземе завещанието им, ако старата Грейс им е оставила нещо. Ти как мислиш, дали ще получиш нещо?
-Аз едва ли, но майка ми е пътувала доста с Грейс и може да получи нещичко. Предполагам, че ти си тук само заради парите нали?
-Иначе нямаше да идвам, но така или иначе майка ми ме накара. Но имам чувството, че ще има и нещо друго, освен пари, нещо по-необикновено... – погледна със загадъчен поглед Антон.
-Нали ги знаеш богаташите, уредила си е сълзливи дечица на погребението, остава да направи и нещо незабравимо. Няма да се учудя ако не е умряла, а само ще инсценира съживяването си.
-И аз си мислех абсолютно същото, даже се и съмнявам, че завещанието ще бъде нещо голямо. Но, все пак нямам търпение да разбера. Между другото, видя ли онзи тип, Рик Кахил? Мисля, че е от Джанъс. Те умеят само да се перчат с произведенията си. Надявам се да не получи нищо от Грейс.
-Хах, мисля, че е напълно възможно никой да не получи нито цент. Напоследък е модерно да се завещават пари за делфините, китовете или тюлените по зоопарковете!!!
-Да, пълна безсмислица, ако питаш мен... Но съм сигурен, че днес много хора ще си тръгнат разочаровани от тук и ще проклинат Грейс за това, че не им е оставила нищо.
-Познаваш ли семейство Холт? Приличат на водни балони, издули са анцузите си максимално. Дали всички са толкова силни, колкото изглеждат?
-Мисля, че наистина са силни, по-добре да стоим настрана от тях. Все пак са от клана Томас, а някои от тях са борци! Но едно е сигурно, като ги гледам - никак не са силни в ума!
-Да, прав си – ухили се Алекзандър, но нещо по-важно привлече вниманието му. - Ох, не, майка ми идва насам. Време е да си кажем чао. Ще се видим на самото погребение. До после!
-До после!
Алекз тръгна към майка си, която приглади косата му и му натърти за пореден път, че трябва да се подстриже.

Кхъм, кхъм - моля ви, тези, които са се записали, трябва да пишат в темата! Ако щете напишете и нещо малко, но все пак го направете.

Сайманд Ох

Разбрах че Грейс Кахил е умряла и тръгнах с родителите ми от Кайро.Стигнахме до Масачусетс там е имението на грейс.Бях поканен на завещанието и.Стигнахме пред имението и видяхме че там се бяха насабрали всички хора от рода кахи.Видях Ирина Спаска и братовчет ми Алистър Ох Smile

.Видях и някакво куче май беше питбулът на семейство Холт.Аз го прескочих и продължих.Видях Ейми и Дан Кахил затичах се към тях но когато видях Мадисън и Рейгън как държът надолу с главата Дан Кахил.Горките малки Кахил аз спрях и тръгнах на заде.Спрях и тръгнах към имението Кахил.Там се приготвих за завещанието на Грейс.Адвокатът на Грейс ме повика и аз тръгнах.Влезнах в голямата зала и видях мойте роднини седнах на един стол и зачаках.

Salem Saberhagen написа:: Сайманд Ох

Разбрах че Грейс Кахил е умряла и тръгнах с родителите ми от Кайро.Стигнахме до Масачусетс там е имението на грейс.Бях поканен на завещанието и.Стигнахме пред имението и видяхме че там се бяха насабрали всички хора от рода кахи.Видях Ирина Спаска и братовчет ми Алистър Ох .Видях и някакво куче май беше питбулът на семейство Холт.Аз го прескочих и продължих.Видях Ейми и Дан Кахил затичах се към тях но когато видях Мадисън и Рейгън как държът надолу с главата Дан Кахил.Горките малки Кахил аз спрях и тръгнах на заде.Спрях и тръгнах към имението Кахил.Там се приготвих за завещанието на Грейс.Адвокатът на Грейс ме повика и аз тръгнах.Влезнах в голямата зала и видях мойте роднини седнах на един стол и зачаках.

Бях написал, че още не сме на момента със завещанието, но щом ис го написал вече... Само не продължавай нтататък, докато не се изредят и дургите.

Мартин Кахил

Щом разбрах че Грейс е починала отидох да кажя на приятелите си в Париж от рода Кахил повечето жители бяха от Лусиан така че не ходих много докато намеря.Щом разбраха направих нещо като тъжна физиономия но аз усетих че са радостни.Реших да не споря с тях и си тръгнах.По пътя видях някви странни хора.В този квартал бяха само Лусиани а тези не бяха.Реших да ги проследя тъкмо да си изпитам новите шпионски умения.По едновреме стигнаха една стена скрих се видях как те натискат някава тухла в стената и се отваря таен проход така ги проследих там ги чух да разговарят:
-Разбра ли новината Грейс е починала.
-Да вече може нашия план да стане сега когато Мартин Кахил тръгне ние можем да...
-Стига това го знам!Въпросът е с какво?
-Ами бомба?
-Не.Много лесно ще и налучка кода.
-Атомна бомба?
-Абе ти добре ли си никава бомба няма да бъде.Ще бъде с нещо друго.
-Какво ще кажеш за онова изпитание да ги вкараме в него.
-Да точно така никога няма да успее да се измъкне от него.Всеки може да влезе но никой не може да излезе от Бермутския Триъгълник.ХА-ХА-ХА!
Какво искат да ме вкарат в базата на Екатерина?
-Чакай виж там има някой.
-Какво бързо хвани го.
Почнах да бягам.
-Ето го пред нас е бързо.
-Виж та това е Мартин!
-Опа сега те хванахме.
Прокараха ръце и...Хоп!Изчезна.
-О,не това е било холографски образ...
Тъкмо стигнах в имението си(имах си собствено)и се качих на самолета ми(Аз си го бях изобретил)тъкмо се издигнах зад мен избухна бомба.Явно са разбрали че това съм аз.
След като вече знаех за плана им не минах над Бермудския триъгълник,а по дългия път стигнах имението на Грейс.Кацнах на площатката за кацане и влязох...

Боян Каменов

Докато всички останали се караха в двора на именито аз седях в сянката на едно дърво и просто си чаках Макинтайър да обяви наследниците.Забелязах някоибележити личности сред обществото Кахил, като Джона Уизърд, Алистър Ох, семейство Холт и разбирасе най-обсъжданите Ейми и Дан Кахил.Изведнъж Макинтайър заговори...

Мартин Кахил
Тъкмо пристигнах в имението на починалата Грейс Кахил и излетях във въздуха увиснал с главата надолу.Огледах в какво положение съм и видях ,че вися на едно дърво ,а отдолу си хихикаха Иън и Натали Кабра най-големите ми врагове.Всяка година щом идвах на гости те не преставаха да се заяждат с мен.От дървото видях още много хора повечето не ги познавах,но познах чичо Алистър,тризнаците Тед,Нед и Шиниъд,Ирина Спаска (не обичах да се приближавам много до нея и тя като Иън и Натали правеше номера дори по лоши,но все пак тя е шпионка и трябва да се очаква такива неща от нея),Дан и Ейми (единствените които не ми правеха номера) и известният Джона Уизард. Зарадвах се ,че семейство Холт ги няма.След като огледах от високо реших да сляза.Извадих джобното си ножче и срязах въжето около крака ми държеейки се за един клон. След това започнах да слизам лека полека от дървото (добре че не беше дебело) и на удобна позиция скочих встрани.Тъкмо в този момент дървото се разтресе.Явно не е трябвало да се радвам че Холт ги няма (но поне се зарадвах че скочих встрани) реших да побързам да отида далеч от тълпата и точно в този момент видях че от гората някакъв мъж в черно следи тълпата с бинокъл.Реших да видя какво е намислил и започнах от дърво на дърво да се промъквам към него.Тъкмо щях да отида при него той ме забеляза и започна да бяга.Тръгнах да го гоня но щом зави зад едно дърво изчезна.Осъмних се но нямах никакво време да мисля защото някъкъв глас съобщи че погребението започва.Когато хвърлях пръста видях че почти всички са усмихнати.След това някакъв мъж каза...

Евгени Кайряков

Разбрах, че Грейс е починала и, че е завещала нещо, а аз бях поканен. Вече бяхме при Макинтайър, който след няколко минути щеще да чете завещанието. Бях седнал на една пейка, която не беше в добра форма до мен бяха седнали братята Кабра и Мартин Кахил те си говореха нещо, но аз не ги чувах. Омръзна ми да стоя на тази пейка и станах да се разходя пред мен изникна Антон Борисов аз го поздравих, но той не ми обърна внимание. Докато обикалях двора на Грейс забелязах Мадисън и Рейгън Холт, които бяха хванали Дан Кахил до него сестра му Ейми беше като платно и се молеше на Мадисън и Рейгън да пуснат Дан. Те го пуснаха право на земята. Погледнах часовника си и разбрах, че ако още се разхождам из двора ще закъснея за завещанието.

Продължаваме роуплея до частта ПРЕДИ всички да отидем в Париж! Ако имате възможност, пишете малко повече и гледайте да не стигнете до края на частта само с един пост!

Ще направя специална тема за втората част! Не пишете в тази!

» Търсачи на ключове - ГЕРОИ
» 39 КЛЮЧА: По стъпките на Ейми и Дан Кахил ЧАСТ III
» 39 КЛЮЧА: По стъпките на Ейми и Дан Кахил ЧАСТ I
» 39 КЛЮЧА: По стъпките на Ейми и Дан Кахил ЧАСТ II
» Ключове