Какво да ви кажа, книгата е невероятна! Въпреки чакането, което продължи почти две години, "В тунела" напълно оправдава очакванията и надеждите, които лично аз ѝ възложих! Това е първата книга от поредицата, която прочетох на един дъх, както се казва. Интересът ми към поредицата като цяло определено се възвърна, въпреки това няма никога да достигне отново връхната си точка, както беше преди две години.

Започнеш ли тази книга, просто няма спиране! Всякакви описания и тем подобни липсват ИЗЦЯЛО, което в случая е хубаво нещо. За сметка на това е обърнато голяма внимание на отделните персонажи и характерите им са разкрити чрез вътрешни монолози, представляващи терзанията и чувствата им. Някакси книгата е успяла да създаде чувство за емпатия, което говори добре за нея (стига читателят да не се изживява много ). Точно заради това останалите книги ми се сториха твърде повърхностни.

Та като цяло Хадикс си е свършила страхотно работата, едва ли щеше да се намери по-добър писател, който да напише такъв завършек, затова ЕВАЛА!

Вече тази ми е най-любимата книга! Толкова е динамична, завладяваща! От мига в който я започнах не съм я оставяла. Едва ли някой можеше да напише по-добър завършек. Страхотна е! Заслужаваше си чакането.

Такам....изчаквах повече съфорумници да споделят мненията си за книгата,обаче явно само Тони и Тея искат да изкажат мнението си.Сега е и мой ред.

Първо искам да кажа,че за мен книгите 39 ключа бяха един извор на забавление,свежест,симпатични герои,множество задъхани приключения е загадки и да ги чета ми доставяше безкрайно удоволствие.Но както всяко хубаво нещо и това си има край.А краят му е изключителен.Беше прекрасно да се потопя в атмосферата на 39 ключа за последен път и разбира се краят беше изключително динамичен и запомнящ се.Както Тони се изрази, описания липсваха,залагаше се на екшъна и беше обърнато внимание на всеки един от героите.Определено един голям плюс!Замисълът за сплотяването на Кахил беше много добър и сега можах да видя в "действие" последната мисия,която не можах да мина преди време.
Хамилтън ми се затвърди като любимец,заедно с Нели,Ейми и Дан.За Джона ми стана жал и още повече ми стана жал,че предтавителят на моят клан беше така жестоко потрошен,но пък завърши надпреварата достойно!
Определено един емоционален завършек!Много се радвам за Ейми и Дан,а също и за моята любима Нели.Какво весело семейство ще бъдат!