Любопитни факти за Хелоуин

Ето няколко любопитни факти за Хелоуин:

–Тиквеният фенер се нарича Светещият Джак. Кръстен е на ирландски пияница, който успял три пъти да надхитри дявола. След последната им уговорка да живее спокоен живот още десет години Джак внезапно починал. Тъй като бил грешник не можел да отиде в Рая, а заради сделката си с дявола не можел да отиде и в Ада. На прага, дяволът му дал въглен от Ада, който Джак поставил в издълбана ряпа, след това тръгнал да скита по света в очакване на Страшния Съд. Когато празникът се пренесъл в Америка, ряпата е заменена от тиквата Jack O'Lantern.

–В Латинска Америка и Испания началото на ноември е известно като Los Dias de los Muertos - Ден на мъртвите. 31 октомври е Ден на мъртвите деца, а 1 ноември е Ден на възрастните. Хората вярват, че през тези дни починалите се връщат у дома, затова във всеки дом има олтар с храна, вода и кърпа. В последния ден на празника мексиканците пият на гробището текила, а група музиканти свири в чест на починалите. В летящите колибри и пеперудите латиноамериканците виждат душите на своите роднини и приятели.

–Гай Фокс - известен английски заговорник, който искал да взриви зданието на парламента и бил осъден на смърт. Присъдата била изпълнена на 5 ноември 1606 година. Фокс бил член на католически заговор против протестантския крал Джеймс. По тази причина в Англия някои от традициите, свързвани с Хелоуин, започват да се провеждат на 5 ноември.

–В България православната църква отбелязва празника на Вси светии в началото на лятото, в първата неделя след Петдесетница. А през ноември е Архангеловата Задушница - в съботата преди Архангелов ден, който е винаги на 8 ноември.

–По същото време с православния празник Сирни Заговезни, както и в цялата сирна седмица (сирна неделя) по езически обичай хората се маскират и на Песи понеделник излизат кукерите (които са типично български-езически и нямат нищо общо с Вси светии, нито с православната вяра и църква). В българската народна традиция често пъти езически обичаи се смесват (погрешно, вероятно поради страх от църковни наказания) с християнството.

Ако имате и вие, ги поствайте!

Съжалявам, ако знаете за тези факти.

А знаете ли, че в България по стар обичай също има ден на мъртвите и той не е свързан с почитането на паметта на хората, напуснали живота (т.нар. задушници), а с вярвания, че зли сили от подземното царство, наречени русалии излизат на земята. Това е Русалската неделя или Русаля – седмицата, която започва непосредствено след Петдесятница – в деня на Свети Дух. Различните обреди имат за цел да умилостивят русалиите. През цялата седмица не се работи, перат се само дрешките на децата. Човек не трябва да спи през деня и особено на полето, не бива и да се разхожда из него, за да не настъпи русалската трапеза – тя носи болест и гибел. Счита се, че ако човек все пак се разболее по време на русалската неделя, той няма или много трудно ще оздравее.


А питали ли сте се кой е измислил Хелуин?

За този празник американците трябва да благодарят на ирландците, които подгонени от лошата картофена реколта, се преселили в Америка през втората половина на миналия век и разпространили празника на духовете по цялата страна. А преди ирландците, древните келти са тези, които избрали 1 ноември за своята Нова година – „Samhain“ (Сауин, Самхейн, Самайн и Шоен – превежда се различно), отбелязвал края на лятото. До началото на ноември приключвало събирането на реколтата, приближавала студената, тъмна зима, която при северните народи винаги се асоциирала със смъртта. С този празник били свързани много обичаи. В този ден се събирало благородното ирландско войнство и заедно с цялото население правели огромен пир, който продължавал през целия ден, а и през нощта.

Но тази весела нощ била и най-страшната в годината. Келтите вярвали, че в нощта срещу Нова година се отваря границата между мъртвите и живите и сенките на починалите през изминалата година навестяват земята. Защото не искат да си отидат завинаги! Сенките търсят живи тела, в които да могат да се вселят, и това е единственият им шанс да поживеят още малко на земята.
За да не станат жертва на мъртва сянка, хората гасяли огъня в огнищата и се опитвали да изглеждат колкото се може по-страшно – обличали животински кожи и глави, надявайки се да изплашат привиденията, преминали отворената граница към живия свят. На духовете оставяли храна, за да се нахранят и да не настояват да влизат в дома. А самите жители се събирали около огньове, които палели друидите – жреците, които били едновременно и учени, поети и духовни вождове. Било време за предсказания: това, което предсказвали друидите, било жизнено важно ръководство за цялата дълга зима. На тези огньове били принасяни в жертва животни (някои споменават и хора), а после всеки взимал от свещения пламък, за да запали зимното огнище в дома си.

През 43 г.пр.Хр. римляните завзели повечето от келтските територии. За онези 400 години, които те прекарали на земята на келтите, смесило се не само населението, но и традициите: със Сауин се съединили два римски празника. Първият – Фералия, се отбелязвал в края на октомври, ден за помен на починалите, и вторият – в чест на богинята на плодовете и дърветата Помона. Неин символ била ябълката и оттам тръгва традицията на Хелоуин да се организират игри с ябълки.

Около 800 г. сл. Хр. християнството става господстваща религия там, където по-рано друидите правели своите обреди. През 853 г. сл. Хр. папа Бонифаций ІV утвърдил 1 ноември като ден на Вси Светии, ден за прослава на всички християнски светци и мъченици. Така Като- лическата църква заменила езическия празник на смъртта с нещо доста сходно. На английски език наименованието на празника звучи като All Saint’s Day или Hallowmas, или All Hallows. Но хората продължавали да отбелязват деня в навечерието на празника на Вси светии, палели огньове и чествали Самхейн и деня на Помона. В средновековния английски език наричали празника All Hallows’ Eve или съкратено Halloween.

По-късно, през 1000 г. Църквата обявила 2 ноември за Ден на всички души – All Souls Day, в който трябвало да се поменат не светиите, а обикновените мъртви. След години обичаите за тези три празника се преплели и слели в един – Hallowe’en, който по-късно започнали да наричат Halloween. Днес в празника присъстват и ябълкитe, орехите и изобилието на Помона, черните котки, магията на Самхейн, дяволските духове, привиденията, скелетите и черепите от деня на Вси светии и деня на всички души. Всичките три дати – навечерието на деня на Вси светии (31 октомври), самият ден и следващият Ден на душите наричат още и Hallowmas (ср. Christmas). Празнуването на този ден по непос- тижим начин съчетава езическата мистика с християнската.