Роуплей (Наша книга 5!)

Доообре! Всички могат да пишат. И си представете, че вие сте автора. Героите са същите, като от поредицата, освен ако не вмъкнете някой.

Позволете ми да започна.

Телефонът иззвъня. Ейми Кахил вдигна.
- Ало? – Обади се момичето. – Ало?
Отсреща никой не отговори. Сякаш някой плачеше насреща.
- О, я стига. – Промърмори момичето, затвори телефона и си легна. Как не им омръзваха тези номера, дори и посред нощ. Този хотел се смяташе за луксозен...Така де, смяташе се. Ейми, Дан, Нели и Саладин бяха напуснали хотел Екселсиор и бяха отишли в друг хотел, уплашени до смърт. Все пак, с Мадригалите шега не биваше. Бяха в друг хотел в Египет, към който ги насочи Сами Камел. Смяташе се, че Грейс е престояла веднъж там, но след като е свършила, каквото е искала, за какво й е било да го посещава отново.
Ейми отиде до банята, за да се понаплиска. Беше ясно. Няма да заспи.
- Аааа! – изкрещя тя, подхлъзна се и падна. – П-п-помощ!?
Без отговор. Момичето стана бавно и се разтрепери. Болеше я крака. Закуцука до вратата на спалнята и я отвори бавно.
- Ааа! – изпищя отново тя. Беше отворила вратата, а насреща й стоеше Дан с намръщено лице. Нели изкрещя, падна от леглото и тутакси скочи.
- Знаеш ли, че не е възпитано да будиш хората посред нощ? – попита Дан.
- А ти знаеш ли, че не е възпитано да ме плашиш така?
- Кой кого изплаши. Помислих, че враговете нахлуват.
- А защо не... – започна Ейми.

Изведнъж зад пердто иникна мрачна сянка.О това бш нели.Не не сянката зад нели.
-О не Нели.-Изкрищяха йми и Дан.
-Това беше Карлос.
Карлос е умопобъркан зъл "Гении" от Лусиановците!
Да така беше.
Карлос скочи през прозореца с нели и избяга.
...

...Ейми посочи зад гърба на Дан.Той веднага се обърна там стоеше Ирина Спаска извадила смъртоносните си игли пълни с отрова.
-Здравей,"мила" Братовчедке.Изобще не се радвам да те видя-каза Дан.
-Бягай Дан-изписка Ейми.
-Не оставам тук с теб.
Ирина изобщо не подозираше,че Нели стои зад нея с бахлка в ръце.Гувернатурката удари рускинята в главата.
-Хоумрън-изкрещя Дан.
-Да бягаме преди да се е върнала във съзнание-каза ми Нели.

-Нели как се измъкна от карлос?-пита Дан.
-Лесно!Това бше моя двойник!Надувам-Каза нели.
-Ай само как фрасна Ирина но горката тя!-Каза Ейми.
-Еми учила съм Бейсбол .
-Браво!
-А нещо за ключа.Карлос,Ирина значи и Иан и Натали рябва да са тук бързо!...

...-Да много сте прави-появиха се Иън и Натали.
-Колко още водите от вашия клан?-попита Дан.
-Още двама.Мамо.Татко.Идваите.
-Замина ни предимството.-завайка се Нели.
Тогава се появиха Карлос и Ирина.
-Идвате с нас...

...малки Кахиловци , и не кахил.
-О тъй си мислиш.Извика нели и извади от чантата си лютив спрей и напръска Ирина и Карлос.Но Карлос не се приви от болка.То имаше лещи и те му пречеха на болката.
Ирина извади едната игла и върху паспорта си надраска името и стана:

Ирина Спаска.
-О,не.Иа Съска!!!!...

Изведнъж сградата пламна. Всички изпаднаха в паника.
- Бързо, през терасата!
Всички почнаха да скачат през терасата. Иън счупи крак, Натали - нокът, Карлос изгоря, Ирина натърти ребро, а Ейми, Дан, Нели и Саладин излязоха от фоайето с багажа - живи и здрави.
Нели запали колата.
- Сега къде?
- Пак сменяме града. - каза Дан.
- Не, намери друг хотел. - взе да спори Ейми.
Колата тръгна точно преди хотела да се срине.

– Не мога да повярвам, че успяхме да се спасим! – възкликна Дан. – Малко като в клиширан холивудски блокбастър.
– Ти какво очакваше? – намеси се Ейми. – То цялата ни поредица е такава. Евтини диалози и отегчителни обрати в книжна опаковка!
– Да, наистина – отбеляза Нели. – Всъщност кой ли ги чете тези простотии? Сигурно няк'ви заблудени прогимназисти.
Саладин измърка в знак на съгласие.

Докато бавачката и децата си говореха,нещо привлече вниманието на Нели - в огледалото за обратно виждане видя два черни мотоциклета ловко да лавират между колите в задръстването, в което бяха попаднали при бягството от хотела.В този момент единият мотоциклетист извика нещо на другият и за ужас на нашите герои посочи към тяхната кола.Вече бяха достатъчно близо до лъскавите мотори,толкова че можеха да различат сините очи на Хамилтън Холт,надничащи иззад каската му.Нели реши,че тая няма да я бъде и наду на макс песента, разнасяща се от радиото - "Stayin' alive" и натисна педала на газта,врязвайки се в платното за насрещно движение,където трафикът беше по-лек.
-Сейонара,загубеняци! - беше последното,което чу Хамилтън преди да се нагълта с мръсната газ на отпрашилите с бясна скорост Ейми,Дан и Нели.