Доообре! Всички могат да пишат. И си представете, че вие сте автора. Героите са същите, като от поредицата, освен ако не вмъкнете някой.
Позволете ми да започна.
Телефонът иззвъня. Ейми Кахил вдигна.
- Ало? – Обади се момичето. – Ало?
Отсреща никой не отговори. Сякаш някой плачеше насреща.
- О, я стига. – Промърмори момичето, затвори телефона и си легна. Как не им омръзваха тези номера, дори и посред нощ. Този хотел се смяташе за луксозен...Така де, смяташе се. Ейми, Дан, Нели и Саладин бяха напуснали хотел Екселсиор и бяха отишли в друг хотел, уплашени до смърт. Все пак, с Мадригалите шега не биваше. Бяха в друг хотел в Египет, към който ги насочи Сами Камел. Смяташе се, че Грейс е престояла веднъж там, но след като е свършила, каквото е искала, за какво й е било да го посещава отново.
Ейми отиде до банята, за да се понаплиска. Беше ясно. Няма да заспи.
- Аааа! – изкрещя тя, подхлъзна се и падна. – П-п-помощ!?
Без отговор. Момичето стана бавно и се разтрепери. Болеше я крака. Закуцука до вратата на спалнята и я отвори бавно.
- Ааа! – изпищя отново тя. Беше отворила вратата, а насреща й стоеше Дан с намръщено лице. Нели изкрещя, падна от леглото и тутакси скочи.
- Знаеш ли, че не е възпитано да будиш хората посред нощ? – попита Дан.
- А ти знаеш ли, че не е възпитано да ме плашиш така?
- Кой кого изплаши. Помислих, че враговете нахлуват.
- А защо не... – започна Ейми.