Коя беше последната книга, която прочетохте и хареса ли ви?

Понеже има такава тема за филми, останах много изненадан, че няма същата и за книги.

Нека започна аз: последната книга, която прочетох беше Червени морета под червени небета, която е продължение на Лъжите на Локи Ламора. Лично много ми хареса, понеже имам слабост към тежка и мрачна атмосфера, а когато я комбинираш с по-сложен от детективски роман сюжет и малко фантастика се получава нещо велико. Хвърлете едно око на книгата, пък знам ли, може и да ви допадне.

Е вие сте наред, какво беше последната книга, която прочетохте  

Марти , обичаш криминални романи?
Супер тема

Препрочитах "Среднощна корона" и останах доволна, както обикновено. Харесвам книгите за Селена. А паралелно с това довърших останалите ми няколко странички от "Гръцките богове на Пърси Джаксън".Исках да съм готова за "Гръцките герои на Пърси Джаксън", които излизат утре

Не само ги обичам, направо ги обожавам. Принципно аз харесвам всичко в което има някаква мистерия, винаги ми е било забавно да се опитам да разбера какво се случва преди автора сам да издаде тайната

За Пърси Джаксън, дори не знаех че излиза нова книга, аз също бях чел Героите на Олимп и бях останал с впечатление, че новата книга ще е по Скандинавската митология при това нещо свързано с братовчедът на Анабет(все пак новият главен персонаж се казва Магнус Чейс). Ще я потърся из книжарниците като излезе

"Отвъд стената на съня" - сборник с разкази на Х.Ф.Лъвкрафт.
Определено съм доволен. Много харесвам произведенията на автора, нищо, че стилът е малко остарял на моменти. Проблемът е, че точно преди това четох разказа "Сянката над Инсмут", който ми е любим към момента и тези от сборника леко бледнееха пред него.

Също така искам да споделя една книга, която изключително много харесах и от месеци чакам Сиела най-сетне да обяви кога ще пуснат втората книга, която се счита за по-добра от първата. Това е "Червен изгрев" на Пиърс Браун. Въпреки прекалено голямата (на моменти) прилика с "Игрите на глада", книгата е прекрасна. А ето и направо резюмето й:

Spoiler:

Прочетох най-готиният роман крими-мистерия! По принцип не си падам по крими романи, но ако всички бяха като него...щеше да е от любимите ми жанрове наред със фентъзито.Много добра книга, четеше се леко, добър извор на съспенс, имаше супер заплетена загадка и в него бяха вплетени елементи от българския фолклор - имаше самодиви, което ме накара още повече да го заобичам. Симпатични и интелигентни герои. Самата книга беше издържана в приключенския дух на 39 ключа и Индиана Джоунс и те държи буден и нетърпелив, води до трескаво прелистване на страниците.А краят беше....бомба

Послепис: Момчета.....не знаех, че си падате по такива книги, много ме заинтригувахте. Мите , не очаквах че ще си фен на Лъвкрафт, чувала съм че пише невероятни неща, но кошмарни.

Митко , заинтригуваме по Червен Изгрев! Чувал съм много за произведенията на Лъвкрафт, дори мислех да прочета едно, кое би ми препоръчал?

Свилена , коя е тази книга, която толкова ти е харесала. Обожавам крими-мистерии и ще ми е интересно да я видя

Ах, труден въпрос. Определено бих препоръчал да е някой от по-кратките разкази, защото стилът му на писане може да бъде труден за изтърпяване в началото. Т.е. на моменти е прекалено протяжен, с повече наблягане на това колко ужасна и страшна е неизвестността, с многократни повторения в сюжета. Също така героите му често не са от най-схватливите, затова почти винаги финалът е напълно ясен още от началото. Стилът му може да е наистина старомоден на моменти, но когато свикнеш с това или се нагласиш да не се "впрягаш", това допринася към атмосферата.

Определено впечатляващи са и някои от по-дългите разкази, като най-динамичен за мен е "Сянката над Инсмут", който може да бъде намерен в Читанка (ако пуснат отново сайта). Но за да го разбереш напълно, добре е преди това да прочетеш "Зовът на Ктхулу", който може да бъде намерен в Читанка и в "Некрономикон" на издателство Ентусиаст.

Всъщност, ако се чувстваш готов да си купиш книга с негови разкази, без да си чел нищо преди това, можеш да си купиш "Некрономикон". На пазара също се намират и "Планините на безумието" на същото издателство и "Отвъд стената на съня" на издателство Ибис. (Има и няколко по-стари издания, но те не се намират свободно по книжарниците)

Иии този дълъг текст иде да покаже, че наистина не знам какво да ти препоръчам. Може би най-добрият ход е да си вземеш "Некрономикон" или евентуално да го заемеш от познат.


Споменавайки крими-мистерии, чели ли сте "Зовът на кукувицата" и "Копринената буба" на Робърт Галбрейт (в края на тази година се очаква да издадат и третата книга от поредицата за Корморан Страйк) (по някаква причина не мога да приема Галбрейт като Роулинг ) ?

Марти , книгата още не е излязла, но се казва "Селото на самодивата". Много е добра , препоръчвам я на всички като излезе

Мите , не не съм чела нито "Зовът на кукувицата", нито "Копринената буба" на Робърт Галбрейт. Все се чудя дали си заслужават. Може ли да споделиш дали ти харесаха? Иначе и аз не мога да възприема Роулинг под този псевдоним.

Свилена , според мен си заслужава. "Зовът на кукувицата" ни запознава с очарователните, но и много реалистични главни герои. Въвежда ни едновременно в луксозната и бляскава, но пълна с интриги и бедната и разпадаща се страна на Лондон. Романът звучи изненадващо съвременно и като изключим помпозността в стила на писане в първите страници и факта, че краят е прекалено изсмукан от пръстите, е приятно четиво.
Втората книга е малко-по добра, но и по-кратка. И за мое съжаление познах убиеца твърде рано. Но книгата също е много разтоварваща и приятна.

Мерси много, Мите за краткия ти разказ и разяснение! И двете книги звучат обещаващо, ще си взема "Зовът..." при първа възможност.
Иначе някой да е чел Нийл Геймън?

"Фор" на Вероника Рот. Очакванията ми към книгата бяха доста ниски и честно казано бях приятно изненадан. Не беше нищо особено, но става като разтоварващо четиво, а и хвърля малко светлина върху Безстрашните, Ерик, кастовата система и Фор Също така книгата се съсредоточава върху взаимоотношенията между него и Трис в само около 1/5 от всичко, което също е бонус.

Мите ще си позволя малко флууд...след като си чел "Фор" на Вероника Рот, това значи ли,че си чел и цялата поредица "Дивергенти"?

Иначе по темата...четох "Герой" на Ронда Бърн и ми хареса.Надъхвящо четиво.

Флууд Дам, чел съм известно количество от съвременните антиутопични поредици.

Като е гарга нека е рошава...флууд на макс

Мите в такъв случай "Инкарсерон", "Пепел" чел ли си ги?
А някой да е чел поредицата за Гриша?

Не, не съм. Първата не я бях чувал, а от книгите на Егмонт се отказах преди известно време и не съм си купувал нищо ново.

"Фенка" по препоръка на Тея и останах много приятно изненадана. Книгата ми хареса доста, главната героиня е интроверт, което много ме изкефи. Казва се Кат и пише фен литература, а също така постъпва в университет заедно със своята сестра близначка. И оттук започват премеждията и. По принцип не чета книги без фентъзи елементи, но тази е изключение. Книгата има достойнства, които не са за подценяване. Героите ми харесват, авторката се е справила супер при изграждането на образите им, приличат на пълнокръвни със своите недостатъци и положителни качества... Ливай и Кат се превърнаха в любимците ми, особено Ливай - той и неговата вечна усмивка.Много, много ми харесаха самите моменти на споделено писане на Кат и Ник в библиотеката беше ми много приятно да ги чета...самата идея да пишеш с някого история е супер вдъхновяваща...искам някой ден да се пробвам да го направя за забавление. Хареса ми как е засегнат въпроса за нервните разтройства, толкова разпространени и подценявани в нашето време. Хареса ми романтичната нишка...беше представена леко и ненатрапчиво с чувство за хумор. А краят...беше супер

"Ястребът" и да ви кажа...преди да си купувате книга, огледайте я много хубавичко за всички надписи отпред и отзад,че да не се окажете с "любовен роман без никакви задръжки".....а аз исках романтика.   Е, имаше един два момента,които бяха сладки...но като цяло не беше нищо особено иии имаше неща,които не отговаряха на вкуса ми.

Обещах да споделя мнение след като я прочета. Ето ме Ще бъда кратка - книгата ми хареса, обичам скандинавските митове,. Рик се придържа към свежото си чувство за хумор и това прави книгата уникална сама по себе си. Митовете са умело осъвременени и ми хареса вариацията под която ги е представил автора. пълно е с екшън, няма излишно протакване...книгата направо те всмуква в центъра на събитията. Забелязах, че книгата е един-два тона по-сериозна и тъмна ако я сравним с останалите първи книги от поредиците на Риърдън. Героите са готини, веднага си харесах Сам и Харт. Магнус е много як, но...предпочитам Пърси. Магическите сили на Магнус много ми харесаха, ама много...винаги съм си мечтала да мога да лекувам. Не ми харесаха две неща...едното е по-скоро техническа неизправност...книгата беше пълна с грешки, ама много грешки...правописни предимно, замяна на местоимения и това ми спъваше удоволствието от четенето. На няколко пъти се натъкнах на изречения които имах чувството, че редактор не ги е пипал, но...стига толкова хейт по Егмонт, разбрахте какво имам предвид Другото което ме подразни си е в самия контекст на книгата, по-скоро гледната точка на Магнус към погребването в ковчег и съответно предпочитането от него кремиране.
В заключение горещо препоръчвам книгата, няма да съжалявате, забавление на високо ниво е

Последно прочетох книгата-игра "7-те живота на Мая"...беше яка и в крайна сметка се оказах с невероятна кариера на художник, пътуващ по света

Ето я и рецензията:

Когато казваше, че пролетта на Вивалди е розова, хората си мислеха, че това е метафора, опит за оригиналност или проява на живо въображение, но Мая наистина виждаше звуци. А понякога и миризми, вкусове и понятия. Тя мечтае да стане световно известна художничка, но на своя 25-ти рожден ден животът ѝ изглежда по-банален и сив от всякога.

Понякога ни се струва, че сме изпуснали прекрасно бъдеще. Какво щеше да стане, ако бяхме направили това, вместо онова? Само да бяхме взели различно решение. Този уникален интерактивен роман Ви предлага точно това - преживейте живота на Мая и вземете тези съдбоносни решения!

В какво вярваш? За какво си заслужава да живееш? А в името на какво си струва да умреш? Може ли любовта да победи всичко? Какви компромиси би направил със себе си, за да успееш?

Животът на Мая е пъзел от 99 епизода, 7 различни края и стотици възможни начини да достигнете до тях - от Вас зависи как ще го наредите!

"Връзка" на Рейнбоу Роуъл. На вълна пътуване във времето съм особено след Life is strange. Обичам тази тема....луда съм по нея още от "Хари Потър и Затворникът от Азкабан" и "Принцът на Персия". Книжката ми хареса, беше свежарска, ненатоварваща и всъщност представляваше по-разчупен поглед върху пътуването на времето - главната героиня в крайна сметка разбира, че без тази намеса във времевата линия от нейна страна...никога е нямало да се омъжи за своя Нийл. Да поговорим малко за героите...имаме океанолог-карикатурист, двама неразделни приятели сценаристи, падащи си по комедийните скечове и мечтаещи да осъществят мечтата на живота си - да излъчат техния сериал в ефира на някоя телевизия. Да не забравяме сестрата на главната героиня на име Хедър, която ми стана любимка заедно със Сет - приятелят сценарист, професионален свалач пръскащ чар във всички посоки...е, омагьоса и мен.
В тази история нямаме ефект на пеперудата, намесата във времето не води до апокалиптични промени...въпреки че в началото героинята е ужасена, защото знае, че "човек не бива да си играе с времето" - мъдрост, научена от всички научно фантастични филми, книги и сериали които е изгледала. Средството използвано за връщане назад във времето е доста интересно - тук не е вълшебен кинжал или времевърт, а е един стар, жълт...ахааа, няма да ви издам. Ако искате да разберете какво е "старото и жълтото" просто прочетете книгата или...вижте корицата на книгата.
Препоръчвам ви я, интересно четиво е.

"Медената ръкавица". Хареса ми. Харесвам тази поредица, харесва ми наличието на магии, напомня ми за така обичаният от мен Хари Потър.